все ме критикуваш.
Сине мой,ти който
все по мен тъгуваш.
Сине мой,ти който
тъй далече си от мен.
Болката стаена,искам
да излея,за да оцелея.
Прошка искам ти
за бедните вечери!
Прошка искам тти
за дрешкитш ти остарели!
Прошка искам
и за дните ти самотни!
Вече си голям и силен,знам,
но в душата ти утайка от горчилка има!
Казват,времето лекува,
не когато без баща си расъл!
Всеки миг на лентата върти се,
Пак и пак,сълзи нанизани!
Забрави ти гладните си нощи,
те зад нас са!
Забрави използваните дрешки,
те сменени са!
Забрави игрите си самотни,
дните ти са тъй изпълнени с приятели!
Виждам щастието в твоите очи.
тъй дълбоки,че се давя без да зная!
Чувам звън забързан,твойто колрело
и тръпки ме побиват!
Да твое е и с твоите пари,
отново прошка трябва да поискам!
Животът ми тъй жалък и объркан
оплел е в мрежа и твоите мечти!
Сега се мяткаме и двама
в отчаян опит тез окови да свалим!
Бори се,драпай и не спирай,
измъкни се чист и силен!
За мен е късно,сине мой,загивам!,
като таз мушица кацнала връз мен!
Но ще живея смело с твоите мечти,
по пистите безкарайни редом с тебе ще летя!
Вятърът ще бъде моите криле,
ти ще бъдеш моите очи!
Ще следваме отново нашите мечъти,
както някога,рука в ръка.аз и ти!
Тежко е да носиш бремето за двама,
ролите се сменят,бях аз,сега си ти-нали!
Не стъписвай се пред облаците черни,
миг са и порой помита ги и слънцето блести!
Тук сме,двама сме и пак щастливи,
отново силни,както сме били!
Обичам те,тъй силно,че боли!
Обичам те,тъй силно,че думи липсват!
И липсваш ми тъй много в тез далечини,
че мразя ги аз бепределно!
Мисля за мига,когато ще поема аз назад
И в прегръдка ще те люшна!
Уханието ти как ще усетя
и уморена ще приседна!
След дълъг път съм у дома,
след дълъг път,тук сум,сине мой!
И ми стига,че те виждам!
Това стихотворение няма претенции да е такова или да е литературно издържано!То само има претенциите да отрази чувствата на една майка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар