Един самотник скитащ по света

Има две на пръв поглед близки,почти еднакви думи,,сам" и „самотен",но в същността си те са ужасно различни.
  Да си сам е по скоро физическо състояние и не винаги в лошия смисъл на думата.Докато самотата е състояние на духа,а не на физиката.Понякога „сам" събира в себе си една цяла вселена от събития,чувства,наблюдения,мисли,мечти и постижения.
  Сам си,когато гледаш стар албум със захабени снимки,които под напора на годините от черно-бели са леко кафеникаво избелели.Имат дъх на влага,тамян или лавандула.Но ти е толкова топло на душата от блозостта на скъпи,обичани хора гледащи от снимките.Лицата им почти не се различават!Но ти знаеш,кои са нали!
  Сам си,когато редиш дрехите на простора,но се наслаждаваш на лекият бриз поклащаш ги в такт.Поемаш уханието на свежест и топлината на слънцето по кожата си.Или може би с любов се усмихваш на поредното скъсано чорапче с цвят на малина.
  Сам си пред компютъра,но не изпитваш нито студ,нито глад или безпокойство.Дори времето е спряло,реейки се в този необозрим космос от информация.
  Сам си в гората потопен в зеленина,изпълнена с тихи потайни звуци,които се опитваш да разгадаеш.Превърнал си се в натегната струна вибрираща от всеки звук и допир.
  Сам си с фотоапарата в джунглата от хора,които говорят,смеят се,разхождат се,ядат сладолед,чакат по спирките.Вглъбен в опита си да уловиш всеки ценен момент,жест,трепет на скула,поглед или нечии екзотични сандали.
  Сам,сам и пак сам,но не и самотен!
  И аз в момента съм сама,потънала в мислите си и писанията си.От това мисловно пътешествие ме изважда само  ароматът на тръпчивото,топло,сутрешно кафе сгушено в чашата ми.
  Сама съм в картинната галерия,танцувайки с поглед по всяко движение на четката и поглъщайки цветове и образи.
  Сама съм,когато рисувам,зависима от дрогата на това удоволствие и стремяща се към съвършенство на детайлите.
  Понякога е твърде удачно в някои моменти от живота да си сам.Налага се за да заредиш отново батериите за утрешният ден,за следващото предизвикателство.Сам за да спреш да наблюдаваш нечий недоволен поглед от това,какво правиш или как го правиш.Сам за да си починеш от безкрайните изисквания на децата си,които смятат,че доживотно с нещо си им длъжен.Сам за да спреш за миг да чуваш критиките на родителите си,които май не забелязват,колко си остарял вече самият ти.Сам без клюки,амбиции,коментарии,погледи на криво и фалшиви усмивки.Сам за да си ти,който си!Сам за малко,понякога,когато имаш нужда е перфектно,равнозначно на отдих, на глътка свобода.Едно самопочистване отвътре от ненужните неща!
  Ако животът ти предложи да си сам за дълго време става трудно и не е въпрос на избор.Попарва те отвътре тази вечна борба и се превръща в самота!Едно от най-тежките,разрушителни чувства в човешката личност!
  Тя е безмилостна,опустошаваща сила!Тя помита всичко по пътя си и щетите не винаги са поправими.Тя не е нито пожар,нито проливен дъжд,а смърт за чувствата.мечтите,желанията,самочувствието и самооценката ти!И след това празнота,без звук,без цвят,просто самота!
  Като пакетче бонбони!Купуваш го,отваряш го с трепет,потъваш в жълто,червено,зелено,в наслада от сладост и...край!остава опаковка с остатъци от аромати,багри,карамел и все пак празна!Да,може да се напълни отново,но никога не е ,като тази от фабриката!
  Ето един пъзел от думи - да си сам,но не и самотен*да си сам и самотен* и да си самотен макар не и сам!
  Да наистина може да си сам,но не и самотен обхванат от творчески идеи,стремежи,работа...какво ли не.
Може да си сам и самотен,но това поне е поправимо!Просто търсиш нещо или някой!Спорт,хоби,коте птиче ,приятел,съмишленици.Все ще изскочи някое зайче от храсталака!
  Най-лошото е да не си сам,но да си ужасно самотен!Тогава,къде търсиш зайчето!
  На работата,където няма нищо ново и въодушевяващо,дори картините по стените и протритите мебели са от основаването на фирмата.Където във време на криза вече ги няма старите приятели,а само старите колеги,които са новите ти конкуренти!Където искат да си мълчалив,работлив,креативен,бърз,вежлив,всотдаен,дисциплиниран...Забравих ли нещо?А,да,да споделяш религиозните,политически и модни убеждения на шефа,да говориш няколко езика,да шофираш и за предпочитане собствен автомовил,да правиш чудесно кафе...
  Може пък в къщи да има лъч светлина!Но и тук опитът е безуспешен сред близки хора,които са толкова уморени,че единственото,което искат от теб е да ги нахраниш и да не ги товариш!А си мечтаем за партньор,който да ни харесва,обича,да ни подкрепя безрезервно,без съмнения,да е толерантен дори,когато е на друго мнение!Трудна работа!Е,последна надежда,пералнята е добър слушател,а ютията сгрява душата!А печкчтч,боже тя е бог!
  И нали си търсим храста със зайчето,хубаво е,че идва събота.Среща с приятели,ще си споделим болежките,ще се разтоварим взаимно.Но има една приятелка,която обича  много да те пита за какво ли не.В момента,в който опиташ да и отговориш на безкрайните въпроси,тя те е загърбила и е започнала да атакува някой друг с въпросите си и ти си оставаш с отворена уста и непреглътнатата дума.В такива моменти си даваме сметка,че има приятели за маса,за взаимопомощ,а има ли комплексни приятели?Питаш се,какво правя тук всъщност?И следващата събота просто вече не си там!Няма за какво,нито за кого!
  Комшиите пък искат да си тих,отстъпчив,вежлив все едно те няма по възможност.Те не се интересуват от проблемите ти и ти от техните,освен ако не е паднал покривът и не са нужни пари за спешни ремонтни дейности.
  И най-накрая след много работа,възпитание,учтивост,търпимост,владеене на езици,бойни изкуства,прекрасното турско кафе,което правите бавничко и упорито на пясък,но можете и без пясък..резултатът!
  Превърнал си се в невидим за другите и най-лошото в невидим за себе си!
  Един самотник скитащ по света!
  Може да рискуваш да си сложиш огромна червена капела с още по-фрапантна зелена панделка.Повярвайте,всички веднага ще ви забележат!Но какво променя това?Пак си самотен,пък и ако се замислиш намаляват храстите,а с тях и зайците,които да изскочат.С две думи всичко си е в нашите ръце!
  Тъй като,човекът бил „социално животно",макар,че на мен ми се струва понякога първата дума за излишна,той търси себеподобните си.Попиваме техните стремежи и идеали,оглеждаме се в тях,опитваме да се впишем в стадото(в средата).Най-трудното ,но и най-важното е да изберем обкръжението си.За мен лично нещата са така,ако се налага го променяш,ако се налага го сменяш и колкото пъти се налага!Бойлера!Грешка...обкръжението!До тогава,докато си кажеш„Ето това е моето място и това са моите хора!“Такива,с които гледаме по сходен начин на заобикалящата ни среда и на събитията по света.Такива,с които имаме сходни цели и интереси.И най-вече,такива от ония,комплексните приятели,с които взаимно се изслушваме и взаимно се забелязваме.Такива,с които може да се коментира,както салатката,така и замърсяването на планетата или новият президент на Америка.
  Един приятен и умен човек е казъл„Как да разберем дали сме самотни?“Ами тогава,когато няма кой да ни каже,че не сме такива!
  В много от случаите и един верен,стойностен човек,на който му пука истински за теб и в пек и в студ,и в имане и в нямане,и в щастливите и в тежките дни е повече от достатъчен!
  Тогава самотата няма място в животът ни!
  Е зайчето си е винаги добре дошло!

П.П.Аз не съм психолог,нито специалист,нито лечител!.Това са си моите размисли,споделени с вас!И ако само един човек е почувставл топлина и му е станало по-добре и се е усмихнал,тогава...чудесно!
  Щастлива съм,че има един човек,който ще е първият,който ще прочете това и не само...просто ще го усети,който е моята обич и опора от много години и завинаги!Този комплексният приятел....!За теб става въпрос б....о!