но все пленене си от игри!
Отива си училищният звън,
но пак камбанката звъни!
Отива си любов студентска,
но тръпнеш от любов последваща!
Отиват си приятели,
но идват внмуците мечтатели!
Отиват си надежди,
също,като старите одежди!
Отиват си годините осмислени,
загубени в битките безсмислени!
Дали се връща всичко някога,
-едва ли!Никога!
Остава споменът
за старите приятели!
Остава споменът
за всичко изживяно!
Остава споменът
за ласките,
за болките,
за всички неуспехи,
за върхови моменти
и падения!
Остава споменът
за майчината вяра!
Отминали години
са превърнати във спомени,
болезнени,
щастливи,
черно-бели,
истински!
Дали се връща всичко някога,
едва ли!Никога!
То просто тук си е било,
в сърцата ни!
Просто спомени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар