В много държави и до ден днешен дамите получават задължително букети от карамфили за рожденният си ден.В други с такъв букет влюбеният показва чувствата си към любимото момиче.
Поне от десителетя карамфилите в България са се утвърдили,като цветя за погребални церемонии и помени,заедно с някои градински цветя.За мен причината е необяснима,освен тази,че се отглеждат сравнително лесно и цената им е една от най-ниските на цветният пазар.
Пиша тази статия заради моята майка,която обожава карамфилите.Не я притеснява факта.че се използват най-често за погребения.Би си купувала карамфили всяка седмица,ако имаше тази възможност.Намира ги за толкова нежни,красиви и празнични и не престава да им се наслаждава.
Преди време имах един специален повод и бях отрупана с много подаръци и цветя от близките си.приятели и съученици.Между тях имаше и букет червени карамфили...от майка ми естествено.Истината е,че те надживяха всички други скъпи и екзотични цветя.Дали е от цветето или заради обичта,с която са ми били подарени,както се казва,това не зная!
Шетайки ден след ден и набюдавйки ги се върнах в миналото,когато за известно време баща ми беше преподавател.Идваше месец май и всичко в къщи се променяше.Ставаше толкова весело и празнично,че не може да се опише,това трябва да се изживее.Цялата къща ухаеше от сладкишите,които приготвяще майка ми.Идваха абитуриенти клас след клас.Масата всяка вешр беше празнично подредена с предястия,напитки,сладкиши,всичко,което можехме да си посволим по онова време.Всички идваха с преповдигнато настроение от предстоящият бал и всичко,което животът им е подготвил с мечтата,че всичко идващо ще е прекрасно.Носеха подаръци,пееха,свиреха на китари и винаги имаше много цветя.Кущата преливаше от люляк,божури от бяло през нежно розово до кърваво черврно.Майка ми се беше принудила да приготви не само всички вази и красиви буркани,но и кофи и легени за да побере цялата тази красота.Домът ни ухаеше на пролет и веселие!Малкото и братче беше на седмото небе!А сега след толкова години бих добавила.че домът ни ухаеше на младост и сила,щастие,любов и надежди!
В един такъв ден,някой не подари на баща ми цвете,а рисунка на свете!Букет карамфили!Сега наследих този къс хартия!Омачкан и пожълтял,но с карамфили!
Благодаря на неизвестният им автор за това,че след толкова години имам в домът си букет свежи карамфили и красиви спомени!За това,че ги е нарисувал с любов и ги е подарил с уважение на преподавателят си!
Нима са обикновени,прости,неврачни!Не мисля!Всяко цвете има своя чар1Зависи на кого е подарено и с какви чувства!
А майка ми,нашата майка,нашата баба,нашата прабаба....тя все така си обича карамфилите!Тя не се интересува от модните тенденции,просто следва сърцето си!
Уверете се сами в това!Подарете карамфил!
Няма коментари:
Публикуване на коментар