19.5.17
Цветя от пластмасови бутилки-Flores con botellas de plastico
Наскоро в един малко мрачен и дъждовен ден,в който скучаех реших да направя тези малки букетчета от цветни пластмасови бутилки за две мои приятелки.Работят в офиси,на изкуствено осветление и рядко имат възможността да се поразходят сред природата,която толкова обичат.
Реших,че едно малко букетче на работната маса макар и изкуствено,ще им донесе малко цвят,светлина и настроение и ето ги...При това се потдържат бързо и лесно,като се напрашат с малко хладка сапунена вода и готово,отново грейват в цветове!
Освен това им нося понякога истински лалета,нарциси и сега огнени божури,които с двете си шепи не можеш да обхванеш.
Нали за това са приятелите,особенно в мрачните,дъждовни дни,да донесат настроение и любов!
Реставрация на старо бебешко легло-Restaurar vieja cama de bebe
Старата боя е почистена перфектно и за жалост с нейното почистване изчезнаха и прекрасните рисунки на златни шаранчета и калинки.Но затова сме майстори,на тяхно място ще се появят нови и не по-малко красиви нещица.След това е почистено от прах и мазнината от ръцете.В момента се боядисва в цвят близък до оригиналният с малка промяна от резеда към тревисто зелено.Все пак аз съм собственикът и аз съм майсторът..така,че е позволено.Имам три дни на разположение да монтирам новият плот,който ще замени старата ръждясала пружина,новият матрак,както и новите снежно бели преградни мрежи и готово за сега.Три дни,защото идва внукът ми който веднага ще изпробва новата – стара придобивка.
После ще имам време и за новите рисунки,кой знае може би този път няма да са златни шарани,а птици,които внукът ми много обича!
Важното е,че антиката е старателно съхранена,а и има един малък,сладък и много умен ползвател,когото обожавам!
Скоро следва продължение на възстановката с нови снимки!
Не си тръгвайте без да оставите коментар!Подкрепете този блог,ако нещо в него ви е харесало през годините!
2.5.17
Един самотник скитащ по света
Има две на пръв поглед близки,почти еднакви думи,,сам" и „самотен",но в същността си те са ужасно различни.
Да си сам е по скоро физическо състояние и не винаги в лошия смисъл на думата.Докато самотата е състояние на духа,а не на физиката.Понякога „сам" събира в себе си една цяла вселена от събития,чувства,наблюдения,мисли,мечти и постижения.
Сам си,когато гледаш стар албум със захабени снимки,които под напора на годините от черно-бели са леко кафеникаво избелели.Имат дъх на влага,тамян или лавандула.Но ти е толкова топло на душата от блозостта на скъпи,обичани хора гледащи от снимките.Лицата им почти не се различават!Но ти знаеш,кои са нали!
Сам си,когато редиш дрехите на простора,но се наслаждаваш на лекият бриз поклащаш ги в такт.Поемаш уханието на свежест и топлината на слънцето по кожата си.Или може би с любов се усмихваш на поредното скъсано чорапче с цвят на малина.
Сам си пред компютъра,но не изпитваш нито студ,нито глад или безпокойство.Дори времето е спряло,реейки се в този необозрим космос от информация.
Сам си в гората потопен в зеленина,изпълнена с тихи потайни звуци,които се опитваш да разгадаеш.Превърнал си се в натегната струна вибрираща от всеки звук и допир.
Сам си с фотоапарата в джунглата от хора,които говорят,смеят се,разхождат се,ядат сладолед,чакат по спирките.Вглъбен в опита си да уловиш всеки ценен момент,жест,трепет на скула,поглед или нечии екзотични сандали.
Сам,сам и пак сам,но не и самотен!
И аз в момента съм сама,потънала в мислите си и писанията си.От това мисловно пътешествие ме изважда само ароматът на тръпчивото,топло,сутрешно кафе сгушено в чашата ми.
Сама съм в картинната галерия,танцувайки с поглед по всяко движение на четката и поглъщайки цветове и образи.
Сама съм,когато рисувам,зависима от дрогата на това удоволствие и стремяща се към съвършенство на детайлите.
Понякога е твърде удачно в някои моменти от живота да си сам.Налага се за да заредиш отново батериите за утрешният ден,за следващото предизвикателство.Сам за да спреш да наблюдаваш нечий недоволен поглед от това,какво правиш или как го правиш.Сам за да си починеш от безкрайните изисквания на децата си,които смятат,че доживотно с нещо си им длъжен.Сам за да спреш за миг да чуваш критиките на родителите си,които май не забелязват,колко си остарял вече самият ти.Сам без клюки,амбиции,коментарии,погледи на криво и фалшиви усмивки.Сам за да си ти,който си!Сам за малко,понякога,когато имаш нужда е перфектно,равнозначно на отдих, на глътка свобода.Едно самопочистване отвътре от ненужните неща!
Ако животът ти предложи да си сам за дълго време става трудно и не е въпрос на избор.Попарва те отвътре тази вечна борба и се превръща в самота!Едно от най-тежките,разрушителни чувства в човешката личност!
Тя е безмилостна,опустошаваща сила!Тя помита всичко по пътя си и щетите не винаги са поправими.Тя не е нито пожар,нито проливен дъжд,а смърт за чувствата.мечтите,желанията,самочувствието и самооценката ти!И след това празнота,без звук,без цвят,просто самота!
Като пакетче бонбони!Купуваш го,отваряш го с трепет,потъваш в жълто,червено,зелено,в наслада от сладост и...край!остава опаковка с остатъци от аромати,багри,карамел и все пак празна!Да,може да се напълни отново,но никога не е ,като тази от фабриката!
Ето един пъзел от думи - да си сам,но не и самотен*да си сам и самотен* и да си самотен макар не и сам!
Да наистина може да си сам,но не и самотен обхванат от творчески идеи,стремежи,работа...какво ли не.
Може да си сам и самотен,но това поне е поправимо!Просто търсиш нещо или някой!Спорт,хоби,коте птиче ,приятел,съмишленици.Все ще изскочи някое зайче от храсталака!
Най-лошото е да не си сам,но да си ужасно самотен!Тогава,къде търсиш зайчето!
На работата,където няма нищо ново и въодушевяващо,дори картините по стените и протритите мебели са от основаването на фирмата.Където във време на криза вече ги няма старите приятели,а само старите колеги,които са новите ти конкуренти!Където искат да си мълчалив,работлив,креативен,бърз,вежлив,всотдаен,дисциплиниран...Забравих ли нещо?А,да,да споделяш религиозните,политически и модни убеждения на шефа,да говориш няколко езика,да шофираш и за предпочитане собствен автомовил,да правиш чудесно кафе...
Може пък в къщи да има лъч светлина!Но и тук опитът е безуспешен сред близки хора,които са толкова уморени,че единственото,което искат от теб е да ги нахраниш и да не ги товариш!А си мечтаем за партньор,който да ни харесва,обича,да ни подкрепя безрезервно,без съмнения,да е толерантен дори,когато е на друго мнение!Трудна работа!Е,последна надежда,пералнята е добър слушател,а ютията сгрява душата!А печкчтч,боже тя е бог!
И нали си търсим храста със зайчето,хубаво е,че идва събота.Среща с приятели,ще си споделим болежките,ще се разтоварим взаимно.Но има една приятелка,която обича много да те пита за какво ли не.В момента,в който опиташ да и отговориш на безкрайните въпроси,тя те е загърбила и е започнала да атакува някой друг с въпросите си и ти си оставаш с отворена уста и непреглътнатата дума.В такива моменти си даваме сметка,че има приятели за маса,за взаимопомощ,а има ли комплексни приятели?Питаш се,какво правя тук всъщност?И следващата събота просто вече не си там!Няма за какво,нито за кого!
Комшиите пък искат да си тих,отстъпчив,вежлив все едно те няма по възможност.Те не се интересуват от проблемите ти и ти от техните,освен ако не е паднал покривът и не са нужни пари за спешни ремонтни дейности.
И най-накрая след много работа,възпитание,учтивост,търпимост,владеене на езици,бойни изкуства,прекрасното турско кафе,което правите бавничко и упорито на пясък,но можете и без пясък..резултатът!
Превърнал си се в невидим за другите и най-лошото в невидим за себе си!
Един самотник скитащ по света!
Може да рискуваш да си сложиш огромна червена капела с още по-фрапантна зелена панделка.Повярвайте,всички веднага ще ви забележат!Но какво променя това?Пак си самотен,пък и ако се замислиш намаляват храстите,а с тях и зайците,които да изскочат.С две думи всичко си е в нашите ръце!
Тъй като,човекът бил „социално животно",макар,че на мен ми се струва понякога първата дума за излишна,той търси себеподобните си.Попиваме техните стремежи и идеали,оглеждаме се в тях,опитваме да се впишем в стадото(в средата).Най-трудното ,но и най-важното е да изберем обкръжението си.За мен лично нещата са така,ако се налага го променяш,ако се налага го сменяш и колкото пъти се налага!Бойлера!Грешка...обкръжението!До тогава,докато си кажеш„Ето това е моето място и това са моите хора!“Такива,с които гледаме по сходен начин на заобикалящата ни среда и на събитията по света.Такива,с които имаме сходни цели и интереси.И най-вече,такива от ония,комплексните приятели,с които взаимно се изслушваме и взаимно се забелязваме.Такива,с които може да се коментира,както салатката,така и замърсяването на планетата или новият президент на Америка.
Един приятен и умен човек е казъл„Как да разберем дали сме самотни?“Ами тогава,когато няма кой да ни каже,че не сме такива!
В много от случаите и един верен,стойностен човек,на който му пука истински за теб и в пек и в студ,и в имане и в нямане,и в щастливите и в тежките дни е повече от достатъчен!
Тогава самотата няма място в животът ни!
Е зайчето си е винаги добре дошло!
П.П.Аз не съм психолог,нито специалист,нито лечител!.Това са си моите размисли,споделени с вас!И ако само един човек е почувставл топлина и му е станало по-добре и се е усмихнал,тогава...чудесно!
Щастлива съм,че има един човек,който ще е първият,който ще прочете това и не само...просто ще го усети,който е моята обич и опора от много години и завинаги!Този комплексният приятел....!За теб става въпрос б....о!
Да си сам е по скоро физическо състояние и не винаги в лошия смисъл на думата.Докато самотата е състояние на духа,а не на физиката.Понякога „сам" събира в себе си една цяла вселена от събития,чувства,наблюдения,мисли,мечти и постижения.
Сам си,когато гледаш стар албум със захабени снимки,които под напора на годините от черно-бели са леко кафеникаво избелели.Имат дъх на влага,тамян или лавандула.Но ти е толкова топло на душата от блозостта на скъпи,обичани хора гледащи от снимките.Лицата им почти не се различават!Но ти знаеш,кои са нали!
Сам си,когато редиш дрехите на простора,но се наслаждаваш на лекият бриз поклащаш ги в такт.Поемаш уханието на свежест и топлината на слънцето по кожата си.Или може би с любов се усмихваш на поредното скъсано чорапче с цвят на малина.
Сам си пред компютъра,но не изпитваш нито студ,нито глад или безпокойство.Дори времето е спряло,реейки се в този необозрим космос от информация.
Сам си в гората потопен в зеленина,изпълнена с тихи потайни звуци,които се опитваш да разгадаеш.Превърнал си се в натегната струна вибрираща от всеки звук и допир.
Сам си с фотоапарата в джунглата от хора,които говорят,смеят се,разхождат се,ядат сладолед,чакат по спирките.Вглъбен в опита си да уловиш всеки ценен момент,жест,трепет на скула,поглед или нечии екзотични сандали.
Сам,сам и пак сам,но не и самотен!
И аз в момента съм сама,потънала в мислите си и писанията си.От това мисловно пътешествие ме изважда само ароматът на тръпчивото,топло,сутрешно кафе сгушено в чашата ми.
Сама съм в картинната галерия,танцувайки с поглед по всяко движение на четката и поглъщайки цветове и образи.
Сама съм,когато рисувам,зависима от дрогата на това удоволствие и стремяща се към съвършенство на детайлите.
Понякога е твърде удачно в някои моменти от живота да си сам.Налага се за да заредиш отново батериите за утрешният ден,за следващото предизвикателство.Сам за да спреш да наблюдаваш нечий недоволен поглед от това,какво правиш или как го правиш.Сам за да си починеш от безкрайните изисквания на децата си,които смятат,че доживотно с нещо си им длъжен.Сам за да спреш за миг да чуваш критиките на родителите си,които май не забелязват,колко си остарял вече самият ти.Сам без клюки,амбиции,коментарии,погледи на криво и фалшиви усмивки.Сам за да си ти,който си!Сам за малко,понякога,когато имаш нужда е перфектно,равнозначно на отдих, на глътка свобода.Едно самопочистване отвътре от ненужните неща!
Ако животът ти предложи да си сам за дълго време става трудно и не е въпрос на избор.Попарва те отвътре тази вечна борба и се превръща в самота!Едно от най-тежките,разрушителни чувства в човешката личност!
Тя е безмилостна,опустошаваща сила!Тя помита всичко по пътя си и щетите не винаги са поправими.Тя не е нито пожар,нито проливен дъжд,а смърт за чувствата.мечтите,желанията,самочувствието и самооценката ти!И след това празнота,без звук,без цвят,просто самота!
Като пакетче бонбони!Купуваш го,отваряш го с трепет,потъваш в жълто,червено,зелено,в наслада от сладост и...край!остава опаковка с остатъци от аромати,багри,карамел и все пак празна!Да,може да се напълни отново,но никога не е ,като тази от фабриката!
Ето един пъзел от думи - да си сам,но не и самотен*да си сам и самотен* и да си самотен макар не и сам!
Да наистина може да си сам,но не и самотен обхванат от творчески идеи,стремежи,работа...какво ли не.
Може да си сам и самотен,но това поне е поправимо!Просто търсиш нещо или някой!Спорт,хоби,коте птиче ,приятел,съмишленици.Все ще изскочи някое зайче от храсталака!
Най-лошото е да не си сам,но да си ужасно самотен!Тогава,къде търсиш зайчето!
На работата,където няма нищо ново и въодушевяващо,дори картините по стените и протритите мебели са от основаването на фирмата.Където във време на криза вече ги няма старите приятели,а само старите колеги,които са новите ти конкуренти!Където искат да си мълчалив,работлив,креативен,бърз,вежлив,всотдаен,дисциплиниран...Забравих ли нещо?А,да,да споделяш религиозните,политически и модни убеждения на шефа,да говориш няколко езика,да шофираш и за предпочитане собствен автомовил,да правиш чудесно кафе...
Може пък в къщи да има лъч светлина!Но и тук опитът е безуспешен сред близки хора,които са толкова уморени,че единственото,което искат от теб е да ги нахраниш и да не ги товариш!А си мечтаем за партньор,който да ни харесва,обича,да ни подкрепя безрезервно,без съмнения,да е толерантен дори,когато е на друго мнение!Трудна работа!Е,последна надежда,пералнята е добър слушател,а ютията сгрява душата!А печкчтч,боже тя е бог!
И нали си търсим храста със зайчето,хубаво е,че идва събота.Среща с приятели,ще си споделим болежките,ще се разтоварим взаимно.Но има една приятелка,която обича много да те пита за какво ли не.В момента,в който опиташ да и отговориш на безкрайните въпроси,тя те е загърбила и е започнала да атакува някой друг с въпросите си и ти си оставаш с отворена уста и непреглътнатата дума.В такива моменти си даваме сметка,че има приятели за маса,за взаимопомощ,а има ли комплексни приятели?Питаш се,какво правя тук всъщност?И следващата събота просто вече не си там!Няма за какво,нито за кого!
Комшиите пък искат да си тих,отстъпчив,вежлив все едно те няма по възможност.Те не се интересуват от проблемите ти и ти от техните,освен ако не е паднал покривът и не са нужни пари за спешни ремонтни дейности.
И най-накрая след много работа,възпитание,учтивост,търпимост,владеене на езици,бойни изкуства,прекрасното турско кафе,което правите бавничко и упорито на пясък,но можете и без пясък..резултатът!
Превърнал си се в невидим за другите и най-лошото в невидим за себе си!
Един самотник скитащ по света!
Може да рискуваш да си сложиш огромна червена капела с още по-фрапантна зелена панделка.Повярвайте,всички веднага ще ви забележат!Но какво променя това?Пак си самотен,пък и ако се замислиш намаляват храстите,а с тях и зайците,които да изскочат.С две думи всичко си е в нашите ръце!
Тъй като,човекът бил „социално животно",макар,че на мен ми се струва понякога първата дума за излишна,той търси себеподобните си.Попиваме техните стремежи и идеали,оглеждаме се в тях,опитваме да се впишем в стадото(в средата).Най-трудното ,но и най-важното е да изберем обкръжението си.За мен лично нещата са така,ако се налага го променяш,ако се налага го сменяш и колкото пъти се налага!Бойлера!Грешка...обкръжението!До тогава,докато си кажеш„Ето това е моето място и това са моите хора!“Такива,с които гледаме по сходен начин на заобикалящата ни среда и на събитията по света.Такива,с които имаме сходни цели и интереси.И най-вече,такива от ония,комплексните приятели,с които взаимно се изслушваме и взаимно се забелязваме.Такива,с които може да се коментира,както салатката,така и замърсяването на планетата или новият президент на Америка.
Един приятен и умен човек е казъл„Как да разберем дали сме самотни?“Ами тогава,когато няма кой да ни каже,че не сме такива!
В много от случаите и един верен,стойностен човек,на който му пука истински за теб и в пек и в студ,и в имане и в нямане,и в щастливите и в тежките дни е повече от достатъчен!
Тогава самотата няма място в животът ни!
Е зайчето си е винаги добре дошло!
П.П.Аз не съм психолог,нито специалист,нито лечител!.Това са си моите размисли,споделени с вас!И ако само един човек е почувставл топлина и му е станало по-добре и се е усмихнал,тогава...чудесно!
Щастлива съм,че има един човек,който ще е първият,който ще прочете това и не само...просто ще го усети,който е моята обич и опора от много години и завинаги!Този комплексният приятел....!За теб става въпрос б....о!
1.5.17
Memoria - Спомени
Отива си детството бежгрижно,
но все пленене си от игри!
Отива си училищният звън,
но пак камбанката звъни!
Отива си любов студентска,
но тръпнеш от любов последваща!
Отиват си приятели,
но идват внмуците мечтатели!
Отиват си надежди,
също,като старите одежди!
Отиват си годините осмислени,
загубени в битките безсмислени!
Дали се връща всичко някога,
-едва ли!Никога!
Остава споменът
за старите приятели!
Остава споменът
за всичко изживяно!
Остава споменът
за ласките,
за болките,
за всички неуспехи,
за върхови моменти
и падения!
Остава споменът
за майчината вяра!
Отминали години
са превърнати във спомени,
болезнени,
щастливи,
черно-бели,
истински!
Дали се връща всичко някога,
едва ли!Никога!
То просто тук си е било,
в сърцата ни!
Просто спомени!
Para mi nieto-Зората зове
И тихо зората зове
да спреш да сънуваш дете!
И тихо зората зове
да станеш от туй легълце!
Да припкаш с боси крачета
по росната малка пътека!
На село при баба да идеш,
кравайче да хапнеш,млекце да си пийнеш!
На село при дядо да идеш,
доматче да хапнеш и зайче да хванеш!
Котенца черни да гониш,
пиленца жълти да гушкаш!
Филийка с мед да намажем,
котетата на закуска да поканим!
Шарени зрънца по двора да разпръснем,
глътчици вода навред да пръснем!
И слънце и дъжд,пчелички и птички,
помахват с крилца,намигат с очички!
помахват с крилца,намигат с очички!
Очакват твоите нови белички!
Слънчева вода те облива,шарена книжка пак те приспива!
Звездите са люлка,щурците са песен,
ръцете на дядо подкрепа,а тези на баба утеха!
Щастлив си и тих си!Усмихнат доволен в съня си!
Тук всички те чакат!
Дядо те чака с усмивка,
баба те чака с милувка!
Чакат малките ръчички,
тези блеснали очички!
Весел и щастлив,
рошав и красив!
Целият двор е строен,
екипът цял е подреден!
Зайчета с кравайчета,
медени пчелички,пойни малки птички!
Котетата са в шпалир,
всички чакат своят пир!
Малките ръчички щипят,галят,
бисквитки щедро разпиляват!
Хайде бабо,ти ръкави запретни,
и млекцето ни стопли!
Хайде дядо,маята погледни,
сладки питки ти ни омеси!
Четата пристига,
всичките котаци с вирнати мустаци!
Босият им главатар
станал тук е цар!
Un coreo -Писмо до синът ми
Сине мой,ти който
все ме критикуваш.
Сине мой,ти който
все по мен тъгуваш.
Сине мой,ти който
тъй далече си от мен.
Болката стаена,искам
да излея,за да оцелея.
Прошка искам ти
за бедните вечери!
Прошка искам тти
за дрешкитш ти остарели!
Прошка искам
и за дните ти самотни!
Вече си голям и силен,знам,
но в душата ти утайка от горчилка има!
Казват,времето лекува,
не когато без баща си расъл!
Всеки миг на лентата върти се,
Пак и пак,сълзи нанизани!
Забрави ти гладните си нощи,
те зад нас са!
Забрави използваните дрешки,
те сменени са!
Забрави игрите си самотни,
дните ти са тъй изпълнени с приятели!
Виждам щастието в твоите очи.
тъй дълбоки,че се давя без да зная!
Чувам звън забързан,твойто колрело
и тръпки ме побиват!
Да твое е и с твоите пари,
отново прошка трябва да поискам!
Животът ми тъй жалък и объркан
оплел е в мрежа и твоите мечти!
Сега се мяткаме и двама
в отчаян опит тез окови да свалим!
Бори се,драпай и не спирай,
измъкни се чист и силен!
За мен е късно,сине мой,загивам!,
като таз мушица кацнала връз мен!
Но ще живея смело с твоите мечти,
по пистите безкарайни редом с тебе ще летя!
Вятърът ще бъде моите криле,
ти ще бъдеш моите очи!
Ще следваме отново нашите мечъти,
както някога,рука в ръка.аз и ти!
Тежко е да носиш бремето за двама,
ролите се сменят,бях аз,сега си ти-нали!
Не стъписвай се пред облаците черни,
миг са и порой помита ги и слънцето блести!
Тук сме,двама сме и пак щастливи,
отново силни,както сме били!
Обичам те,тъй силно,че боли!
Обичам те,тъй силно,че думи липсват!
И липсваш ми тъй много в тез далечини,
че мразя ги аз бепределно!
Мисля за мига,когато ще поема аз назад
И в прегръдка ще те люшна!
Уханието ти как ще усетя
и уморена ще приседна!
След дълъг път съм у дома,
след дълъг път,тук сум,сине мой!
И ми стига,че те виждам!
Това стихотворение няма претенции да е такова или да е литературно издържано!То само има претенциите да отрази чувствата на една майка!
Dianthus el flor de los Dioses y mi vida-Карамфилът цветето на Боговете и моят живот
В много държави и до ден днешен дамите получават задължително букети от карамфили за рожденният си ден.В други с такъв букет влюбеният показва чувствата си към любимото момиче.
Поне от десителетя карамфилите в България са се утвърдили,като цветя за погребални церемонии и помени,заедно с някои градински цветя.За мен причината е необяснима,освен тази,че се отглеждат сравнително лесно и цената им е една от най-ниските на цветният пазар.
Пиша тази статия заради моята майка,която обожава карамфилите.Не я притеснява факта.че се използват най-често за погребения.Би си купувала карамфили всяка седмица,ако имаше тази възможност.Намира ги за толкова нежни,красиви и празнични и не престава да им се наслаждава.
Преди време имах един специален повод и бях отрупана с много подаръци и цветя от близките си.приятели и съученици.Между тях имаше и букет червени карамфили...от майка ми естествено.Истината е,че те надживяха всички други скъпи и екзотични цветя.Дали е от цветето или заради обичта,с която са ми били подарени,както се казва,това не зная!
Шетайки ден след ден и набюдавйки ги се върнах в миналото,когато за известно време баща ми беше преподавател.Идваше месец май и всичко в къщи се променяше.Ставаше толкова весело и празнично,че не може да се опише,това трябва да се изживее.Цялата къща ухаеше от сладкишите,които приготвяще майка ми.Идваха абитуриенти клас след клас.Масата всяка вешр беше празнично подредена с предястия,напитки,сладкиши,всичко,което можехме да си посволим по онова време.Всички идваха с преповдигнато настроение от предстоящият бал и всичко,което животът им е подготвил с мечтата,че всичко идващо ще е прекрасно.Носеха подаръци,пееха,свиреха на китари и винаги имаше много цветя.Кущата преливаше от люляк,божури от бяло през нежно розово до кърваво черврно.Майка ми се беше принудила да приготви не само всички вази и красиви буркани,но и кофи и легени за да побере цялата тази красота.Домът ни ухаеше на пролет и веселие!Малкото и братче беше на седмото небе!А сега след толкова години бих добавила.че домът ни ухаеше на младост и сила,щастие,любов и надежди!
В един такъв ден,някой не подари на баща ми цвете,а рисунка на свете!Букет карамфили!Сега наследих този къс хартия!Омачкан и пожълтял,но с карамфили!
Благодаря на неизвестният им автор за това,че след толкова години имам в домът си букет свежи карамфили и красиви спомени!За това,че ги е нарисувал с любов и ги е подарил с уважение на преподавателят си!
Нима са обикновени,прости,неврачни!Не мисля!Всяко цвете има своя чар1Зависи на кого е подарено и с какви чувства!
А майка ми,нашата майка,нашата баба,нашата прабаба....тя все така си обича карамфилите!Тя не се интересува от модните тенденции,просто следва сърцето си!
Уверете се сами в това!Подарете карамфил!
Абонамент за:
Публикации (Atom)