Оранжево момиче
Оранжев е залезът – защо ли?
Защото слънцето с огньове алени го гали!
Морето е оранжево – защо ли?
Защото залезът потапя се в прохлада!
И погледът ми май оранжев е –защо ли?
Защото отразява красотата тъй неземна!
Оранжево е цветето в ръката ми – защо ли?
Защото огън животворен то поглъща!
Оранжево е моето юрганче,и кончето,
и слончето,дори сандалките ми малки!
Защото съм оранжево момиче,
което много слънцето обича!
Оранжев е светът безкраен,
огрян от топлина и радост!
Оранжев е домът ми малък,
от обичта,която тъй го сгрява!
Отдавна няма го,туй оранжево момиче,
защото станало е – прелестна жена!
Няма ги сандалките –
ни кончето,ни слончето!
Но тук е оранжевото му сърце!
Горещо,огнено,любящо,
което винаги – за теб тупти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар