Ниски облаци
Ах,тези ниски облаци,
как са ми дотегнали!
Аж тези ниски облаци,
как са ме пристегнали!
Прииждат,като море безкрайно
през бяло,сиво,буреносно!
Преливат,като поле омайно
през радост,болка и ридание!
Забързани пред вятъра
не знаят що е миг покой!
Забързани нанякъде
не знаят,че и аз съм в таз посока!
Наникъде са и навсякъде
навред покриват с призрачна мъгла!
Наникъде съм и навсякъде
в мъгла от призраци пълзяща към върха!
Къде съм и защо съм
дори не зная в таз мъгла!
А ето ме замислена и посивяла
пълзяща към върха!
Сърце сковано в ледени кристали
сред облаци от сълзи натежали!
Единственният миг красив
откривам в тези ниски облаци!
Докосвам ги с очи и ронят се сълзи,
потоп безкраен падащ в пропастта!
Докосвам ги с ръце и чувствам,
как галя моите деца!
Поглъщам ненаситно всеки цвят,
ала картината е черно-бяла!
Улавям всеки техен зов
от надежда отмаляла!
А бурите.ооо,те са истинска магия,
като онази - в моето сърце!
Болка и стихия сплетени в едно,
като животът ми в единственно число!
на децата ми
на децата ми
Няма коментари:
Публикуване на коментар