Ти,който все повтаряше,
че ме обичаш,
предаде ме...
с мълчание и злоба!
Ти,който все говореше,
че ме подкрепяш,
доведе ме...
до просешка тояга!
Мечтите свои
ти превърна в кредо,
а моите...
изчисти със перо!
И всеки път
ми става ясно,
че вярвал си в едно,
във собственото си добро!
Отхвърлял си ръка на просяк,
без свян и без тъга!
Сега отхвърляш моята,
пак с тази лекота!
Обичах те и пак сгреших!
Вярвах ти и пак сглупих!
Гледам те,отново планове кроиш
и бурени садиш по пустата пътека!
Там цветя не ще цъфтят,
защото мен ме няма!
И слънцето изпича таз земя,
която аз със сълзи съм поляла!
Оазисът е пуст,дъждовен
и славеите не гнездят!
Гнездото щъркелово,празно
те подсеща за една изгубена любов!
Пътят е разчистен
за твоите мечти!
Къде са те...
Изчистени с едно перо
лежащо в моите ръце!
Накрая виждам те
ранен,самотен и без вяра!
Това заслужил си от мен
за стъпканата вяра!
Във тясното легло
аз пак мечтая
и черпя сили от света,
защото зная,не можеш...!
Да ми вземеш и това!
Перото...
то от щъркелите падна
в моята ръка
за да мога да ти отмъстя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар