26.3.18
2.2.18
Откровение–La verdad
Ти,който все повтаряше,
че ме обичаш,
предаде ме...
с мълчание и злоба!
Ти,който все говореше,
че ме подкрепяш,
доведе ме...
до просешка тояга!
Мечтите свои
ти превърна в кредо,
а моите...
изчисти със перо!
И всеки път
ми става ясно,
че вярвал си в едно,
във собственото си добро!
Отхвърлял си ръка на просяк,
без свян и без тъга!
Сега отхвърляш моята,
пак с тази лекота!
Обичах те и пак сгреших!
Вярвах ти и пак сглупих!
Гледам те,отново планове кроиш
и бурени садиш по пустата пътека!
Там цветя не ще цъфтят,
защото мен ме няма!
И слънцето изпича таз земя,
която аз със сълзи съм поляла!
Оазисът е пуст,дъждовен
и славеите не гнездят!
Гнездото щъркелово,празно
те подсеща за една изгубена любов!
Пътят е разчистен
за твоите мечти!
Къде са те...
Изчистени с едно перо
лежащо в моите ръце!
Накрая виждам те
ранен,самотен и без вяра!
Това заслужил си от мен
за стъпканата вяра!
Във тясното легло
аз пак мечтая
и черпя сили от света,
защото зная,не можеш...!
Да ми вземеш и това!
Перото...
то от щъркелите падна
в моята ръка
за да мога да ти отмъстя!
че ме обичаш,
предаде ме...
с мълчание и злоба!
Ти,който все говореше,
че ме подкрепяш,
доведе ме...
до просешка тояга!
Мечтите свои
ти превърна в кредо,
а моите...
изчисти със перо!
И всеки път
ми става ясно,
че вярвал си в едно,
във собственото си добро!
Отхвърлял си ръка на просяк,
без свян и без тъга!
Сега отхвърляш моята,
пак с тази лекота!
Обичах те и пак сгреших!
Вярвах ти и пак сглупих!
Гледам те,отново планове кроиш
и бурени садиш по пустата пътека!
Там цветя не ще цъфтят,
защото мен ме няма!
И слънцето изпича таз земя,
която аз със сълзи съм поляла!
Оазисът е пуст,дъждовен
и славеите не гнездят!
Гнездото щъркелово,празно
те подсеща за една изгубена любов!
Пътят е разчистен
за твоите мечти!
Къде са те...
Изчистени с едно перо
лежащо в моите ръце!
Накрая виждам те
ранен,самотен и без вяра!
Това заслужил си от мен
за стъпканата вяра!
Във тясното легло
аз пак мечтая
и черпя сили от света,
защото зная,не можеш...!
Да ми вземеш и това!
Перото...
то от щъркелите падна
в моята ръка
за да мога да ти отмъстя!
Внукът ми и мишките Панда–Mi nieto y las ratas Panda
Това е едно цяло селище!Има си къщички,бар,място за хранене...не по–точно няколко места.Има си мостче,по което да се разходят,както и да стигнат до мястото с извънредни лакомства.
Те са толкова мънички,гъвкави и умни,че намират и най–малкото скрито зрънце или тревичка!
Имат си местенце,където,ако си операт дрешките да си ги прострат...макар,че естественно те не го правят,а го използват за гонитби и забавления!
Почти до обяд спят непробудно,което е и най–големият проблем на внукът ми,защото още докато отвори очи и иска да ги нахрани.Няма търпение!
После започват едни бурни игри във въртележките до късно през ноща,хапване,гонитби,почистване,поправяне на къщичките,носене на нови материали.Те са неуморни!
При това са много общителни,защото можете от първият ден да ги подържите в ръка,да ги погалите и да им дадете лакомство,което никога не отказват!
Много стриктно и грижовно се грижат за малките си,като си помагат и никога не ги оставят сами,без надзор,гладни или замръзнали.
Когато поотраснат можете да ги отделите в друга клетка,както направи дъщеря ми за да не се бият помежду си вече съзрелите момчета!
Мамите са си мами и с предимство!
Най– интересното,което ме впечатли е точно на тази снимка!На къщичката в ляво се виждат два отвора един централен запълнен със стърготини и вата и един свободен в дясно към другата къщичка!Явно по някакви причини мъжкият не одобри разположението на входовете на двете къщички!Запуши ненужният и си изгриза нов във покривчето по–близко до другата къщичка!
Кой каза,че мишките нямат мнение по въпроса!
Дано не продължи с претенциите,защото ще се наложи да се строят нови покриви,но за сега е доволен и има други ангажименти!Очаква малките!
Забравих да спомена,че всичко е направено с естествени материали за удобството на обитателите,като кокос,зебло,канап,вълна,дървени изрезки и пръчици,стърготини,слама,сено!
И накрая искам да благодаря на дъщеря си,че в напрегнатото ежедневие намира време да твори неща,които доставят удоволствие на детето и!
Неща,които го учат да се грижи за някого!И рано сутрин въпреки,че му е студено и ужасно му се спи да загърби собствените си неволи и да бяга да сложи храна и вода на спящите на топло все още мишлета за да им е добре,докато той се върне от детската градина!
Когато се прибере те го очакват с нетърпение!Винаги се радват да ги погушка и да ги почерпи,а той е много щедър!Нищо не му свиди дори,когато мама не дава!
Това е той,моят внук!В сърцето му има място за милиони!
Абонамент за:
Публикации (Atom)