Моят котарак Попи или просто Софиянецът-MI gato Popi

Попи е бялото котараче,което се появи в нас,като подарък от внукът ни Борил идвайки от един Софийски квартал.Размерът му беше колкото двете шепички на внукът ми,но до един момент.
  Скоро порастна и започна да спи където иска,да прави проверки в кухнята,на терасата...естествено,като всеки котарак.Не можеш да го спреш!
  В момента е в ход ремонтът на къщата ни,което води до хаос и в апартаментът ни и Попи навред е с нас и е началникът на обекта,както и началникът на хаоса.
  Лошото е,че е един млад мъжкар,своенравен,хапе ужасно,както нас,така и гостите ни и ветеринарният лекар ни предложи да го кастрираме.Тази идея беше отхвърлена и за доброто на Попи и на всички потърпевши той се озова за постоянно на село!
  Но тук проблемите не са по-малко!Притеснявахме се,че още първият ден ще изчезне нанякъде и доколкото ме познава съпругът ми беше ясно,че ще обикаляме до тъмно цялото село за да си прибера котаракът,ама не така...
  Попи не излиза от дворът,следва ни по петите и е като немска овчарка,атакува с хапане по глезените всеки комшия или майстор,който се появи.Принудихме се още от входната врата да казваме„Внимавайте,котаракът хапе!„Всички ни гледат слисано!Всеки очаква да му кажеш,че кучето хапе,но котаракът....Скоро им се изяснява!Днес майсторът,на който поръчвахме изпълнението на ВИК изкара един час с метлата и не сме сигурни дали чу всичко от това,което искаме!
  Попи отказва категорично да пишка в пясък или в пръст при наличието на терен от няколко декара и затова легенчето му с котешки гранулки за пишкане се мести ту вътре,ту вънка според ситуацията,както се и вижда.
  Така Попи стана Софиянецът,който си има претенции и това е!
  При това си знае и прякорът!
  Софиянци са изнежени хора знаете!Свикнали са на добро заплащане,трансортът им да е точен и редовен,пицариите да са на една крачка разстояние та и Попи така!В ляво му е легенчето,в дясно му е купичката за вечеря,до нея купичката за закуска и центрирано леглото!
  Това е,защото ветеринарят ни наплаши,че ще го ступат селските котараци и всяка седмица ще го водим ранен за лечение та ние вечер го прибираме в къщата макар,че ние си тръгваме.Да е защитен Човекът,че още расте на ръст и на опашка,която е като на мангуста почти и колкото и да яде си е слабурчо.Да заякне първо,че селските котаци са като сумисти!
  Та така наш хапльо е тотално закрилян и обгрижван и даже се наложи да проведем спасителна акция не веднъж.Катери се по високите дървета,а не може да слезе и започва жално да мяука,после да врещи докато някой не отиде да го свали.На следващ етап започна от 2 метра да се мятка,като гюлле и сега слава богу се усети,че под дърветата има асмалък или стълба и може сам да слезе.
  Сега се е научил през розетката и по комина да се качва на покрива и отново врещи и не може да слезе...вижда се съпругът ми като го смъква за пореден път.
  Ако си  мислите,че ни е писнало много грешите!Всеки ден с него има весели изпълнения,нови изобретения,изненади и все повече си го обичаме Софиянеца!
  Не е за изпускане как минава по тръбите на канала и се озовава в мазето на отворът и се мята на гърба на съпруга ми,който има много работа в участъка.Изкрещи ли и аз викам„Какво става!Добре ли си!„ и той ми отговаря„А нищо Софиянеца пак ме изненада!„
  Най-хубавият момент е с манджичката,когато е време за вечеря,даже не се налага да го викам.Той има вграден часовник и вече е там и чака.Даже и да съм с боси крака по джапанки никакво намерение няма и да ме захапе за кутрето,защото е по добре да си получи порцийката и е хитрец.
  Така,че Боби ти направи на баба и дядо най-прекрасният подарък с това малко приятелче и ти благодарим от сърце.
  Попи е решил да прави системни проверки на пуйките на комшиите и хаосът е тотален.Така,че след няколко дни,когато ни дойдеш на гости и теб те очакват много весели изненади с приключенията на Попи Софиянеца!

 Ето как е хванал един кос и отказва да го хапне на друго място и аз го изнасям той го внася и така.Това вече се превърна в проблем за нас,защото слагаме къщички и хранилки за птици,а нашият герой варди на хранилките и се облажва и скоро ще прогони всички обитатели,ако не ги изяде.Следва почистването и акането разбира се.Така и не иска да се рови в пръстта и продължава да си ползва личната тоалетна с гранули в сайванта.
  Какво да ви кажа странен котарак и все пак така те привлича и така те обича,че свикваш с всичките му странности.
  На закуска хапва гранули пилешко или рибка,на обяд има порция от говеждо или пилешко,за слетобедна закуска има кисело мляко и за вечеря отново яхнийка от заешко например.Станал е лаком и не ме оставя намира.Наложи се да говоря с ветеринаря какво да правя малко ли му слагам,гладен ли е...какво се случва.Оказа се,че всичко е екстра той просто си трупа мазнинка за зимата,а и януари идва важен период от животът му,когато предстоя битки за партньорка и все пак той трябва да е силен и здрав за да натделее над конкуренцията.
  Страхотен е и много си го обичаме,само трябва да си решим проблемът с опазването на птиците,защото и тях си ги искаме.А имаме свраки,сойки,косове,кълвачи,славеи,десетки синигери и врабчета.
  Но мисля,че днес се видя решението,защото нашият Попай,който много обича лапад с ориз откъдето и името му Попи,особенно ако лападът е с агнешко се е нацелил в пуйките на съседа.

  Отлично решение на проблемите!Попи сит и птичките спасени!