Ремонтът на къщата започва-Obra en casa y en jardin

Наскоро си купихме една къщурка с огромен двор,който не е типичният обработен двор и затова го наричам моят парк.Мястото е необитаемо много дълги години и природата е обзела всичко лозето,овошките,сградите,плочките и камъните и точно в това е чарът на мястото.
  Започват дълги дни с работно време по 15 часа на ден,месеци и може би години с една безкрайна трансформация на къщата и на паркът и ще ми е много приятно да бъдете свидетели заедно с мен на този процес.Определено няма да е типичният двор с прави огради,перфектно изоран  и излъскан,защото искам да запазя дивата част на това място и романтиката,на наякои полусъборени участъци от оградата,стари обрасли с мъх дънери и паднали дървета.
  С нетърпение очаквам да ви представя обработването на стари мебели,промяната им за нов живот още дълги години,стари инструменти,някои от които от 1857 година,както и внукът ми,който събира охлювчета по цялата градина и преброява маравките.За жалост е далече от това прекрасно място,но скоро и той ще ни постоянен гост в този малък рай.
  По късно есента ще бъдете свидетели на суматохата около внучката ми и приготовленията за нея,които текат успоредно с ремонтите,както и много други неща.Изобщо предстои горещо и тежко лято изпълнено с много работа,проблеми,но и радост и най-после осъществени мечти от един цял живот.
  Пред входа имаме щъркелово гнездо и днес ги набюдавам и снимам как мокри от проливният дъжд носят клонки и ремонтират и ремонтират гнездото си,а всички в селото ни казват„И да пазите щъркелите„Не знем да пуснем ли косачката или не,да чукат ли майсторите на покрива или не и целият ден си шъткаме един на друг да е тихо.
  Това е почти невъзможно от врявата,която вдига врабешката колония живееща под и във щъркеловото гнездо.В парка имаме кълвач на старата круша,славеи,косове,щиглеци,чичопей,кукувица и да не забравяме пуйките на комшията.
  Може би към късната есен ще успея да ви представя,някои нови мои картини,както и стихотворения с най-голямо удоволствие.
  Благодаря на всички,които ме следват през годините.За жалост тези,които нямат блогове не могат да бъдат мои последователи и почти нямам такива нито да си напишат мнението за работата ми.Все пак съм им благодарна,че намират начин в социалните мрежи,по пощата или лично да ми кажат мнението си.Така,че благодаря Ви отново!
  Ако можете напишете мнението си  независимо от кой край на планетата сте и на какъв език!

Това е един от многото божури,който е спомен за свекърва ми.Една жена с голямо сърце,която ме обичаше и уважаваше с цялото това голямо сърце!

Това е клематисът,малко хилав ,задушен от копривата,но спомен за баба ми!Тази,която ме научи да плета,да шия,да готвя и най-вече да бъда един безкрайно състрадателен човек към нуждаещите се!Да бъда това,което съм!

Ето я и бутиковата ми тоалетна да кажем във френски стил....човек трябва да си създава удобства на някои места,нали.....

Усърдно трупаме дърва,но за сега слаба работа!

Мазата придобива човешки вид.

Преди две седмици нещата бяха ето така....

А сега са така...промените са видими и вън и вътре!

 Скоро стартира преустройството на покривът с малко закъснение заради дъждовете,но всяко зло за добро!Това ни даде възможност почти да разпердушиним градината.Борбата с еднометровата коприва е трудна,с десетгодишните коренища още повече,но в края на всеки един ден удоволствието е неописуемо от спечелените битки!