Първо защото крепостите ги строят на значително по-изолирани места,а не в централните части на многомилионните градове или в кварталите,които са съвкупност от хиляди кутийки.
Второ ,живеещите в крепости,нямат комшии!
И трето и много важно,имат дебели стени!
Поради моите огромни притеснения по тази тема,приятел ми предложи една градска разходка до новостроящ се блок.Целта - да видя с очите си дебелината на всички преградни стени във и между апартаментите .Тя е около 10 см,както и да го мерите,без изолация от всякакво естество и да проумея,че нищо не може да се направи по въпроса.Е,може с един сериозен и скъпоструващ ремонт,но не и когато живееш на квартира,а хазаинът ти иска с нищо да изкара нещо.
И така ,ето как протича една „нормална“ събота ,когато е близко до ума,че е време за почивка,поне в определени часове от денонощието.Думата почивка трябва да се провери в речникът!Тя има много лица,но едно значение и тук то е ШУМ!
Да започнем от сутринта,когато двама подранили комшии с дълги 5 метрови прътове,започват да блъскат по ъглите и чупките на долните етажи.Събарят гнездата на лястовичките за да не им цапат прозорците.Вечерта преди залез слънце операцията се повтаря вече цял месец.Горките малки причета,от изгрев до залез строят отново и отново.Къде ще снесат,какво става с поколението им?
Следва съседът с 50 годишна моторетка,която не пали и всяка сутрин се блъска,поправя и подгрява.Явно държи да отиде на конфуто с марулите и отива,но е добре,че успява и да се върне.Ще си кажете,ами горкият може да няма пари да я поправи!Може,но при условие,че има къща на 3 етажа,две коли,три кучета и всеки ден изпива бира за една сватба,извинете май нещата опират до немърливост!
Идва време да се изведат всички кучета,а те са около десетина.Всички още сънени се изнасят тихомълком към портокаловите градини и парковете с изключение на комшийката в отсрещната къща.Отсрещна,но на пет метра от блока!Въпреки сложените табели на всички входни врати и гаражи да не се изхождат там кучетата,тя явно смята,че те не се отнасят за нейното куче.И се започва„Муцинко,пуцинко.....сладинко!“Хвърлят се камъчета,топки,които често рекушират в паркиралите коли,но какво от това,нали кучето се раздвижва!
Колкото и да стискате очи и уши,няма начин,буден сте поне от час.Най-добре е да се надигнете!Всички са будни и се започва убийствено стържене на стари външни ролетни щори,стари железни плъзгащи се прозорци.Всички са зациклили някъде в улеите и във времето на поовехтялата сграда.
Един път седмично,с неспирно натискане на клаксона към цялата шумотевица се включва и камионът разнасящ бутилки с газ.Ако никой не се появи,добре!Ако желаещите са налице се започва товарене,разтоварване,блъскане и оплаквания от кризата,безпаричието,топлината.
Един път седмично минава точиларят!Чудесен човек,не вика,само свири на флейта!Единственото нежно,приятно нещо,което чуваш понякога.
Един път седмично минава уличният музикант и ооо....ужас!Въоръжен е с количка,огромни тонколони,йоника и хич не си поплюва с децибелите.По-лошото е,че обича да стръскава месарят и докато го прави включва на автопилот уредбата,на максимум и само си викаш„Човече,дай му една пържолка и бързо!“
Но да се върнем към съботата,че се поотдалечихме!
На близкият ъгъл има два бара един срещу друг!Най-ранобудните са на линия и се започва-жените,децата,политиката,мачовете.Там коментариите,виковете,псувните,безумното хилене не спират до късно през ноща.Изобщо някой слуша ли някого или има само говорители?Може би само ние,които сме си по къщите ги слушаме почти безпомощни към случващото се!
На това му се казва„Градът се събуди!“
Идва време да се приготви закуската,обядът....Кухните са обърнати към вътрешен двор с П образна форма,с чудесна акустика и лоша вентилация.Дими,цвърчи,музика,готвят и си подвикват през прозорците.Творческа атмосфера!Доста често се усъмнявам в собствените си кулинарни умения,защото това на което мирише,определено не е чубричката,която току що добавих! Притесненията не спират до тук обаче!
Коридорът ни граничи с трапезарията на съседното жилище.Софрите там са подобаващи,много хора,много мнения,песни,нещо счупено.Усещането е,че непрекъснато някой влиза или нещо чупи в собственият ти коридор.За да не подслушваме неволно техните лични проблеми се налага да говорим по-високо.Понякога усилваме и телевизора,което ни прави почти глухи в последно време.
Комшийката отгоре явно добре е поспала и няма да почива слетобед!Обула е токчетата и следя неволно всяка нейна стъпка от терасата до спалнята и обратно,и пак,и пак,после до кухнята.Н,е само това,но се е сдобила с нов робот за почистване,а ние отдолу сме в пълен синхрон с чистачът и вибриращите полилеи.Звукът е на тежко дишаща парна машина или на тъкачен стан,който ту приближава,ту се отдалечава и забързва ритъма.Повярвайте,не е нищо приятно!Тя го пуска и излиза!Излизаме и ние,на кафе!
Не знаех,че ужасът тепърва започва!Тежък,горещ слетобед!Който спи спи,който не ,е по кафенетата,под чадърите с прохладна напитка в ръце.Усещането е,че всички се познават,сервитьорът,посетителите,пешеходците,шофьорите на минаващите коли.Всички говорят на висок глас,подвикват,подсвиркват,кискат се до прималяване,децата капризничат.Това е адът примесен с едно специфично подсвиркване поне от пет от околните маси на всяка втора секунда.Подсвиркване обявено за номер едно по популярност,което всеки втори има качено на телефона си.Удоволствието приключва с внезапен тласък на вятъра,който помита съседният чадър и се озоваваме в дъжд от счупени чаши,бутилки,бира и маслини.Чадърите се прибират,пострадалите си тръгват,а ние оставаме,нали пием кафе!Озоваваме се под изгарящото слънце на припек,като гущери!Лее се пот!Изненадващото е,че има нови посетители,сервитьорът неуморно ги обслужва газейки и дочупвайки стъклата.Едно стъкло рекушира в скутът ми и чашата преля!Прибираме се,да се пробваме отново как е в крепостта!Да си починем от почивката!Каква илюзия!
Комшиите отгоре тътрят мебели след великото почистване,другите в дясно имат гости за вечеря,а утре започват да асвалтират паркингът пред блока и машините вече пристигат.Ще попитате,а как е с тези отдолу,нищо не пиша!Ами добре,тишина!Само в часовете за хранене се чуват поредици от дълги и шумни оригвания,които оставят усещането за лъв,който всеки момент ще започне да драйфа от преяждане!Свиква се!Дъвчеш систематично и гълташ,но някак си не усещаш точният вкус на нещото,което преглъщаш!
Оцеляхме и днес!Време е за сън!Да се поизмием все пак! В повечето жилища,както и тук банята е в положение една отгоре,друга отдолу и третата долепена.Мисля,че сме в перфектен синхрон с комшийката,тази долепената и с комшията отгоре!Засичаме се честичко,денонощно!Със съседката перфектно,аз душче,тя душче и пее.
Тишина!Блаженство! Спим на отворен прозорец,защото все ми е топло, а половинката ми умира от студ и я кара с юрганчето!Често ме побутва по рамото да сменя положението,защото хъркам умопомрачително.И аз като палчинка,тридесет минути на ляво и тридесет на дясно!Мъжът ми не хърка,но рита неконтролируемо!На всяко обръщане се отдалечавам от ритниците и съм на път да се озова легнала до леглото!В просъница чувам говор,смях и пъшкане....не,не е това,което си мислите!Озъртам се,мъжът ми не се вижда под юргана,кротнал се е,спи!Комшиите отгоре са будни!Мисля,че безсънието ги е уморило и си правят среднощна закуска в леглото.Разсъмва се!
Не ми се правят палачинки,цяла нощ ги обръщам!По добре нещо набързо или само кафе! Комшийката отгоре е въоръжена с хилтито,прави си смути!Тази жена спи ли изобщо?
Днес е ........,имам си Имен ден!Важното е,че съпругът ми ми е купил подарък-тапи за уши!В живота си не съм получавала по-функционален подарък!Е,един път ми подариха кола!Но тя изчезна!Така,че тапите-щастлива съм!
Уважаема госпожо!Не разбирам,защо Вие искате повече толерантност от сънародниците си към техните съседи!?Аз лично мисля,че те я имат и то в повече отколкото е нужно!Някои хора са не само толерантни,но вече и глухи,като резултат!
Преди много години ,в една стара,тоталитарна,но много практична система в грижа за родилките и новородените се правеха посещения в домовете им.Някои от тях бяха в ромски семейства.Шумът сред,който живееха и растяха тези бебета беше слисващ!С малко неудобство и такт се налагаше да обясняваме на семействата,че това не е редно.В един такъв дом на остъклената веранда на къщата спеше бебе на 1 седмица,а до него дядо му свиреше на кларинет.Познавахме се от години,това беше седмото внуче.Бяхме стари приятели и му направих забележка!А той ми отговори„Това,не е шум,а музика!Детето спи спокойно,не му пречи!Попива я дори с кожата си и става добър музикант!Като другите от семейството!По рождение!Това сме ние!Това е нашият живот!“
Замълчах,да това е техният живот,а не нашият!
И тук мълча,защото отново това е техният живот,а не нашият!
Някои се чувстват страхотно,като емигранти,някои с времето се адаптират други си тръгват!
Аз си тръгвам!Защото искам да сваля тапите от ушите си!Искам да чувам птиците и тихият шепот на гората!Искам да ми замирише на муска и печен пипер!Да знам,кога точно съм сложила чубрицата!Да почивам пиейки кафе,където хората говорят тихичко и не пречат на околните!Да разбера значението на думи,като търпимост,толерантност,съпричастност!Кога,защо и към кого се проявяват!Да предам това на поколенията!
Няма коментари:
Публикуване на коментар