Любов ли бе да я опишеш,
преминала през болка,сълзи и безброй лъжи!
Любов ли бе да я отритнеш,
преминала през всички тръни и бодли!
Любов ли бе да я оставиш,
преминала от снежните дантели в дрипи с цвят на кръв!
Защо ли всеки иска да обича, когато сам обичан той не е...
Защо ли всеки ласка подарява,
когато приласкан не е ...
Любов ли бе да я опишеш,
преминала през болка,сълзи и безброй лъжи!
Преминала през всички тръни и бодли!
Със пищни дрипи от дантели,
преминали от бели в кръв!
Със устни събери кръвта
и с цвят на орхидеи ти стани!
Вдигни глава и тръните стъпчи,
обичай и обичан пак бъди!
Поле от рози премини,
ще видиш,че и те са със бодли!
Поле от тръни премини,
ще видиш,нежен цвят цъфти!
В купа с дантели бели порови
и в белотата петънцето намери!
В кръвта се взри и ще усетиш,
животът тя дарява!
Кое е бяло и кое бодли!
Кое е кръв или пък рози!
Помисли!
Галина Г.Маркова
Галина Г.Маркова
Няма коментари:
Публикуване на коментар