bobul13: декември 2014

Толкова много обичам да плета,шия,рисувам и да майсторя,какво ли не,че 24-совото денонощтие не ми стига.Освен това имам домакински задължения и един куп други неща,които трябва да свърша,като дъщеря,съпруга,майка и в последно време и баба.

Преди много години,като млада и ентусиазирана майка,работеща на смени,почти бях облепила вратите на жилището с всичките си задължения и със свободното си време. То беше лукс тогава за мен! По това време се топлехме с една стара,огромна акомулираща печка,подарък от наши приятели,защото дори не можехме да си закупим такава.Защо пиша за нея ли,ами защото тя беше важна част от свободното ми време!

След работа трябваше да мина първо през яслата за да прибера синът си,второ да мина през детската градина за да прибера дъщеря си,през супера за покупки,да им приготвя вечеря,да ги изкъпя,да ги погушкам,да им прочета приказка...

След като,най-после те сладко спяха идваше ред да наготвя нещо вкусно за следващата вечер,докато баща им миеше убийствено калните обувки на цялото домочадие.Живеехме в нов квартал с неасвалтирани улици,калта беше навсякъде и в изобилие и това беше негово всекидневно задължение.Идваше ред да приготвя неговите дрехи,моите и на децата за следващият ден и в това време той сладко заспиваше свит под огромната купчина родопски одеала.

Идваше моят момент!

Сядах на земята за да отпусна натежалите си крака,облягах гръб на топлата печка и плетях,плетях и плетях...Будилникът ме събуждаше за поредният работен ден,все така седнала,прегърнала плетката,обвита от топлината на печката...

След толкова време съм поостаряла и трудно наваксвам умората със сън.Вече не осъмвам прегърнала плетивото!Но съпругът ми е все така търпелив и солидарен към моят творчески бардак от прежди,куки,бои,стативи и всякакви възможни панделки,копчета,кестени и шишарки и всевъзможни дреболийки!Той е моят най-голям и верен фен през годините. Благодаря му за което!

Сега е още по-лесно от преди!Казвам,че трябва да ушия или да оплета нещо за внука си и всички и дядо и вуйчо са солидарни с моите важни ангажименти.Дори,когато няма вечеря или има само чорба леща няма недоволни,те знаят,че баба твори нещо друго и важно за един мъник.Щастлива съм с такива мъже около себе си!Обичам ги,обожавам ги,дори повече отколкото е редно и винаги се старая да има нещо повече от леща естествено!Нали знаете какво казват,че любовта на мъжете минавала през стомаха,та и аз си ги кътам винаги щом мога да се отлепя от плетивото.

Все пак понякога трябва да се обадя на приятелките,но не винаги успявам.От време на време звъня на най-близките и все се извинявам,че не успявам да свърша кой знае какво освен работата и домакинските задължения.Винаги ме разбират и не само,че не се сърдят,но и ме успокояват.Едната е сладурана,плете един пуловер на мъжа си от три години,който има прекрасен цвят и е от супер прежда,така че да не се отчайвам,на никого не му достига времето.Мисля да го взема и да го довърша още повече,че съм ужасно гузна.Причината е,че имам време и да им се обадя и да ги посетя,а лънготя безсрамно само и само да плета или да се омажа с любимите си бои.По този повод съвсем скоро се каня да ги събера на по биричка и пържени картофки,които съм им обещала от 100 години за да ги омилостивя и да си изкупя вината.

Зная,че още утре ще ме хъванат,защото са хора на компютрите,но също така зная,че много ще се смеят и ще ми простят ,защото много ме обичат и са наясно,че не мога да живея без да творя!

Неделя е,това е моментът,когато моята работеща майка пренебрегва собствената си почивка за да вземе децата.Плановете ми са да плета и плета,докато звънецът на входната врата оповести завръщането на моите две съкровища.Съответно плановете на съпугът ми са да отидем за риба,да сме сред природата,да се насладим на тишината и спокойствието.Няма как,и той е човек,отиваме за риба!Обаче на мен ми е толкова скучно,че обикаляма наоколо да събирам шишарки,клонки,дървесни гъби,изпълнена с нови идеи,какво ще сътворя с новите си находки за предстоящата Нова Година.Щастлива съм,че намерих интересни неща,които ме откъснаха от мисълта,че ще се наложи да изчистя и изпържа една кофа риба,като за награда в края на почивният ден.

Слава богу тази седмица съдбата е на моя страна!Няма риба!

Ооооо,божествена неделя!Може и да поплета 5 мин.!

Всеки има хоби,мечти,желания и страсти!Важно е да не ги изоставяме,защото те ни определят и изграждат такива,каквито сме или искаме да бъдем!

Важно е да уважаваме тежи на другите и да им осигурим възможност и пространство за да ги осъществят,защото те имат право на това!

Каква полза от хора,които не виждат нито с очите си,нито със сърцето си,които са с ръце в джобовете,които вегетират,които тъпчат от горе и изпразват от долу!След тях няма да остане нищо,нито материално,нито духовно,нито дори спомен за това кои са били и какви са били!

Една народна поговорка гласи следното“Загубиш ли пари-малко си загубил,загубиш ли здраве-много си загубил,загубиш ли смелост-всичко си загубил."

Смелост да бъдеш този,който искаш да бъдеш!Искаш да си творец,тогава твори дори и никой да не го оценява!

Смелост да бъдеш честен и отговорен в думите си и делата си,дори когато около теб цари безчестие,лицемерие и алчност!

Смелост да казваш истината в очите,дори когато боли,защото болката отминава,но истината е тази,която отваря очите на невиждащите!

Смелост да отстояваш позициите си пред тези,които те тъпчат и са арогантни,силни и безчовечни,но човекът си ти...

Питате се,какво общо има плетенето,хобито със смелостта и т.н.Да има общо и то е в това да бъдеш себе си,да си заобиколен от обичащи и разбиращи хора,които не се опитват да те променят и да те вкарат в неприемливи за теб коловози.Да те разбират и обичат такъв,какъвто си и да ти позволят да бъдеш себе си,да ти дадат подкрепата си и разбирането си!

Само тогава можеш да плетеш,да рисуваш,да летиш,да твориш,да учиш и да си смел,да бъдеш Ти-Човекът,който си! Всичко друго е една цветна илюзия!
На тези,които никога не забравят,че ме има!