Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14 век.Свързва се с втората съпруга на цар Иван-Александур-Сара и сина им цар Иван-Шишман.Затова е известен,като Сарин или Шишманов.На сегашното си място е възстановен през 1825год. от рилският монах отец Зотик,който е и игумен на манстира през 20-30год.
Строежът на главната църква започва през 1834год.от Димитър Софиянски.Поради участието му във Велчовата завера той е обесен от турците и с делото му се заема Уста Колю Фичето.
Интериорът и външните стени са украсени със стенописи на Захарий Зограф.
От Велчовата завера до Априлското възстание е подслон на много революционери.През Рускотурската освободителна война е превърнат в болница.За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манстира полилеите,камбаните и богослужебни книги за църквата.
Това накратко!Ако някой от вас желае може да намери много и обстойни сведения за историята на манастира,защото аз съм написала накратко и в сбит вид само най-важното за него.
Попаднах на много отзиви и кмомемнтарии на различни хора посетили манастира през годините и най-вече за топлото и невероятно посрещане от отец Георги.
Ако желаете прочетете на www.bulgariamonasteries.com/preobrajenski_manastir.html .Направи ми впечатление изказването на Иванка Михайлова от 9.07.2012год.
Бих искала да добавя следното в потвърждение на нейното изказване 2 години по-късно.
Посетихме манастирът през юни 2014год.след много години желание да го направим и невъзможност до момента.Емоциите бошуваха!
Не видяхме жива душа,камо ли отец Георги!Искрено се надяваме да е жив и здрав,защото толкова бяхме слушали за него,толкова искахме да поговорим с него,а си тръгнахме в неведение дали изобщо е там...
Очевидно си личи,че ремонтът не е завършен.Не се знае продължава ли или е спян поради липса на средства.
Мястото,природата и манастирът са великолепни.Истината е,че си тръгнахме с болка,унижение и огорчение.Може би от отношението на някои институции,може би от отношението или липсата на такова от някои хора отговорни за състоянието на тази българска светиня.
Да г-жа Минайлова,която и да сте Вие,защото не ви познавам и ние не получихме чаша вода,нито дори един поздрав от госпожата и нейният гост,разположени на терасата на една от постройките,пиейки кафе и пушейки.Ако това е уредничката-БРАВО за работата й и отношението й.
Излизайки през задната врата на манастира минахме покрай купища строителни и битови отпадъци.Вървейки по пътеката попаднахме на изоставена църква и гробове.Предположихме,че са на монаси живели в манастира през годините.Всичко тъне в бурени,разруха и забрава.Толкова ли е сложно,толкова ли е скъпо да се заплати на двама работника,които няколко пъти годишно да се грижат за това място.Мисля,че не,просто няма кой да го направи!
Ако ремонтът не е завършен и парите са свършили,то тогава дайте гласност на този проблем в интернет,в пресата и по националните новини.Убедена съм ,че ще има десетки хиляди българи,които с желание ще се отзоват на проблемите ви,те просто не знаят за тях!
Организирайте нещата така,че по всяко време да има човек,който да посреща гостите на манастира,да ги развежда,да им показва,да им разказва!Сами ще видите ефектът от това!
Пътят до манстира е в окаяно състояние,почти е в състояние да те разубеди да продължиш!
Господин кмете на Велико Търново,ако това е във вашата юрисдикция,може би е време да излезете от кабинета си!Може би е време освен към Царевец,който ви носи печалба всеки божи ден,заради цената от 6 лв. за вход да се огледате и наоколо и да направите нещо за оцеляването на една българска светиня,като Преображенският манастир. Всъщност съм убедена,че отдавна сте излезли от кабинета,защото наскоро В.Търново беше обявен за най-хубавият и предпочитан град за живеене .Той наистина е прекрасен,не напразно привлича много българи и чужденци целогодишно,но.....Извън него,около него,близко до него има важни и интересни неща,коите се нуждаят от вниманието и помоща Ви. Всички ние,неизвестните ще Ви бъдем благодарни,нашите деца,поколенията,историята-просто за усилията и жеста на българщина!
Посетете това място и помогнете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар