20.8.14

Porque bordar/За бродерията и други неща

Най-често се смята,че бродирането е женски занаят.Разбира се в по-голямата си част бродирачките са жени,но това е относително,защото в азиатските държави например с бродерия се занимават предимно мъжете.
  Преди много години,когато изживявах моите чудесни студентски години бях посетител на една изложба от най-големите и посещавани за времето си  на гоблени.Те бяха дело на мъж на средна възраст,при това известен и утвърден в професията си художник с множество изложби у нас и зад граница.След години бидейки майка и по майчинство у дома,станах свидетел на друго странно за мнозина събитие свързано с бродерията.Съпругът на моя приятелка беше съкратен от работа и в продължение на една година ходене по мъките,търсейки работа,гледайки домати на терасата,домакинствайки и преминавайки през всички степени на депресията,най-накрая откри едно странно призвание за себе си.Да шие гоблени!Започна от най-малките,най-евтините,дадени му от познати и в един момент изненадващо за всички взе заем и то не за друго,а за да си купи голям и скъп Вилеров гоблен.За нас изумление,за съпругата му отчаяние!В ден днешен има в домът си една невероятна колекция от гоблени,продава някои от тях по интернет,а други направо от първа ръка в чужбина.Изключително щастлив е от ежедневието си,от доходите си и никога повече не се е връщал към основната си професия.В началото той и съпругата му криеха от всички познати,близки,комшии,точно заради възприетото твърдение,че бродерията е женска работа.Днес това е обществено достояние и съм сигурна,че има доста хора около него,които му завиждат на доходите и на това,че вместо в 6 сутринта да бяга за работа,той се залавя с мерак с първите бодове,придружен от чаша ароматно кафе.Всъщност той е човекът,който ме запали по гоблените.Аз за разлика от него отидох в другата крайност.Не си купих скъп гоблен!Нито тогава,нито никога!Издирих всички стари отпечатани схеми на гоблени в сп.„Жената днес„ от колекцията на баба ми,от времето когато се е пишело на „Ъ„.Започнах да ги комплектовам сама за да са единствени и неповторими и така до ден днешен.И те са !Схемите може и да се намерят,но комплектовката на цветовете си е моя,няма друга такава и това ми е огромното удоволствие!Е разбира се гоблените са си в сектор гобленарство,но нали пак си е вид бродерия.
  Много хора смятат,че бродирачките изработват само цветчета,кръстчета и други прости форми,но това си е едно чисто снобско мислене по въпроса.Има толкова много видове бродерия,както и техники,някои от които ужасно сложни и трудоемки,че изобщо не става въпрос за цветчета.При това се изисква разчитане на схеми,концентрация,очи,ръце и много упорит труд.Преди много години почти усъмвах за да бродирам блузките и престилките/защото тогава униформата беше задължителна/за детската градина на децата си.Разбира се най-лесните детски фигурки и то бод зад игла,но ставаха разкошни.А що се отнася до по изкусната бродерия ще ви покажа нещо от моята баба.







 Ако все още си мислите ,че бродирането е посредствено и нищонезначещо занимание,грешите!Тя изгражда усет за цветове,за синхрон.Изисква много труд,упорство и постоянство за да се види крайният резултат и то след месеци работа.И не само това,а и резултатът,ако не е професионален то да е поносимо добър.Бродирането за някои е хоби,за други птофесия,но винаги е творчество,не по маловажно от това да си дизайнер на дрехи,на бижута,да тъчеш килими,да изработваш мебели,да арнжираш цветя или да рисуваш с четката.Не го подценявайте никога повече,особено Вие скъпи мъже,и най-вече ако вашата половинка или майка са негови фенки!
  И ако все пак се питате,защо му трябва на някого да бродира вместо да се излежава на дивана пред телевизора със студена бира в ръка или вместо да седне пред компютъра,ще ви отговоря!
  Защото си има хора за всичко!Защото бродирайки или създавайки нещо със собствените си ръце знаете, че ще направите дома си по уютен и по различен от останалите.Защото можете да направите подарък на скъп приятел/ка и той/тя ще знае,че не сте се отбили през близкият китайски магазин,а сте отделили месеци наред от времето и труда си за да го/я зарадвате.
  Защото на поредното парти можете да сложите в джоба на костюма си бродирана кърпичка,знаейки че тя е една единствена на света.Защото се надявате,че децата,внуците и правнуците/които може би дори няма да ви познават/ще застелят  някога Новогодишната си маса с една старовремска покривка от „баба„.Че ще сияят от радост от впечатлените си гости и не само това...
  Бродерията и всяко едно ръкоделие това е родовата памет,това е обич втъкана със всеки бод,това е уникалност,уют,тръпка,която много други неща не могат да ни дадат,поне на някои от нас.
  И ако все още не сте убедени ще добавя следното!Не всеки може да бродира,а не е и  нужно,но  това не му пречи да може да оценява красотата на бродерията.Тя зарежда с позитивизъм и този който я изработва и този,който я ползва.Няма тъжни бродерии,нали!Дори и тези,които нямат сръчни ръце или пък имат,но обичат да градинарстват ,дори тези,които изобщо не си падат по бродирани неща или ръкоделия и занаяти също могат да я усетят.Работейки на компютъра отворете един сайт за ръкоделия и погледайте това -онова 5 мин..Скучно ви е нали,за какво става дума!Но по необясними причини след време ще се сетите за това място или за друго да погледате други 5 мин.
  Защо ли ! Не зная не мога да ви дам отговорът!Може би защото в бродерията има нещо толкова топло,близко,нашенско.Може би защото ще видите как тези майстори се събират на сборове за да покажат творбите си,където се лее руйно вино и се вият кръшни хора.Може би защото и бродирачката сяда пред компютъра,също пие студена бира,та и вие така в насрещното движение!
  Всичко това носи тръпка!Както казах за всичко си има хора,защото сме много различни и на всеки тръпката идва от различно място,важен е крайният резултат,ако е добър значи всишко е ОК!



Преображенски манастир

Преображенският манастир е разположен в Дервентският пролом на р.Янтра,северно от Велико Търново по пътя към с.Самоводене.
  Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14 век.Свързва се с втората съпруга на цар Иван-Александур-Сара и сина им цар Иван-Шишман.Затова е известен,като Сарин или Шишманов.
  На сегашното си място е възстановен през 1825год. от рилският монах отец Зотик,който е и игумен на манстира през 20-30год.
  Строежът на главната църква започва през 1834год.от Димитър Софиянски.Поради участието му във Велчовата завера той е обесен от турците и с делото му се заема Уста Колю Фичето.
  Интериорът и външните стени са украсени със стенописи на Захарий Зограф.
  От Велчовата завера до Априлското възстание е подслон на много революционери.През Рускотурската освободителна война е превърнат в болница.За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манстира полилеите,камбаните и богослужебни книги за църквата.
  Това накратко!Ако някой от вас желае може да намери много и обстойни сведения за историята на манастира,защото аз съм написала накратко и в сбит вид само най-важното за него.
  Попаднах на много отзиви и кмомемнтарии на различни хора посетили манастира през годините и най-вече за топлото и невероятно посрещане от отец Георги.

   Ако желаете прочетете на www.bulgariamonasteries.com/preobrajenski_manastir.html .Направи ми впечатление изказването на Иванка Михайлова от 9.07.2012год.
  Бих искала да добавя следното в потвърждение на нейното изказване 2 години по-късно.
  Посетихме манастирът през юни 2014год.след много години желание да го направим и невъзможност до момента.Емоциите бошуваха!
  Не видяхме жива душа,камо ли отец Георги!Искрено се надяваме да е жив и здрав,защото толкова бяхме слушали за него,толкова искахме да поговорим с него,а си тръгнахме в неведение дали изобщо е там...
  Очевидно си личи,че ремонтът не е завършен.Не се знае продължава ли или е спян поради липса на средства.
  Мястото,природата и манастирът са великолепни.Истината е,че си тръгнахме с болка,унижение и огорчение.Може би от отношението на някои институции,може би от отношението или липсата на такова от някои хора отговорни за състоянието на тази българска светиня.
  Да г-жа Минайлова,която и да сте Вие,защото не ви познавам и ние не получихме чаша вода,нито дори един поздрав от госпожата и нейният гост,разположени на терасата на една от постройките,пиейки кафе и пушейки.Ако това е уредничката-БРАВО за работата й и отношението й.
  Излизайки през задната врата  на манастира минахме покрай купища строителни  и битови отпадъци.Вървейки по пътеката попаднахме на изоставена църква и гробове.Предположихме,че са на монаси живели в манастира през годините.Всичко тъне в бурени,разруха и забрава.Толкова ли е сложно,толкова ли е скъпо да се заплати на двама работника,които няколко пъти годишно да се грижат за това място.Мисля,че не,просто няма кой да го направи!
  Ако ремонтът не е завършен и парите са свършили,то тогава дайте гласност на този проблем в интернет,в пресата и по националните новини.Убедена съм ,че ще има десетки хиляди българи,които с желание ще се отзоват на проблемите ви,те просто не знаят за тях!
  Организирайте нещата така,че по всяко време да има човек,който да посреща гостите на манастира,да ги развежда,да им показва,да им разказва!Сами ще видите ефектът от това!
  Пътят до манстира е в окаяно състояние,почти е в състояние да те разубеди да продължиш!
  Господин кмете на Велико Търново,ако това е във вашата юрисдикция,може би е време да излезете от кабинета си!Може би е време освен към Царевец,който ви носи печалба всеки божи ден,заради цената от 6 лв. за вход да се огледате и наоколо и да направите нещо за оцеляването на една българска светиня,като Преображенският манастир. Всъщност съм убедена,че отдавна сте излезли от кабинета,защото наскоро В.Търново беше обявен за най-хубавият и предпочитан град за живеене .Той наистина е прекрасен,не напразно привлича много българи и чужденци целогодишно,но.....Извън него,около него,близко до него има важни и интересни неща,коите се нуждаят от вниманието и помоща Ви.                                                                                    Всички ние,неизвестните ще Ви бъдем благодарни,нашите деца,поколенията,историята-просто за усилията и жеста на българщина!
  Посетете това място и помогнете!