Детски престилки за хранене

Гъсенички от капачки

Albufera–Национален парк Албуфера Испания

 Наименованието на паркът идва от арабски ,,al buhayra",което означава малко море.Намира се на 10км в южна посока от Валенсия.Днес е на 1(3 от размера си през 19 век.,когато е достигало до самата Валенсия,както и до много от околните села.Тогава е било евтин и бърз начин за транспорт на хора и стоки,както и за комуникация.Езерото всъщност е крайморска лагуна с леко солена вода,отделена от морето с риф от пясък и наноси,обрасъл с типичната за дюните растителност и огромни средиземноморски борове.Също така в няколко точки е свързана с морето с големи канали.В езерото водата идва предимно от реките ,,Jucar" и ,,Turia",както и от изворите и каналите,както и остатъчна вода от напояването на оризът.
  Така,че паркът е съвкупност от крайбрежна ивица,самото езеро,каналите и огромните терени с оризищата на Валенсия.Смесица от разнообразна растителност и животински видове.Някои от тях са изчезнали или са заплашени от изчезване заради неконтролируемият лов и риболов преди години.В момента те са под строг контрол,както и се полагат големи усилия за запазването и възстановяването на околната среда в района.

 Районът е приказно красив,когато всички тези птици най–после изкарват на разходка своето ново потомство.Малки пухкави пилета смешно цапащи във водата и в последствие небето,оризищата,каналите пълни с всевъзможни птичи обитатели.

А ето и каналът на село Сийа,един от многото стигащи до езерото,по който все още има транспорт с лодки,фрегата,риболов.Ще видите лодки с ученици,които излизат на разходка,както и да направят почистване на каналът в почивните си дни.А когато е почистен е време да излязат и трениращите с канутата от най–малките дечица до най–възрастните любители.

Ястребино – забравената България

 На 20.12.43год. в Тузлука със 70 куршума са убити 18 души от село Ястребино,между които 6 деца.Това са семействата на шестима партизани и само някои от другите деца оцеляват,тъй като по това време не са били по къщите си.Имената на убитите са–Стойне,Иван,Надежда,Димитринка,Ценка и Цветанка.

 Превърнати са в икони,герои,великомъченици.За тях се учи в училищата,пионерски отряди носят имената им,пишат се стихове и книги.
  Ако попитате някои става въпрос за комунистическа пропаганда.Ако попитате други става въпрос за национални герои.Ако попитате мен става въпрос за История.Дали тя ни харесва или не всъщност няма значение.Каквото и да е то се е случило и ние дори и да искаме не можем да го променим,а и не трябва да го забравяме!В това минало хубаво или не е преминал животът на предците ни,дори на някои от тези,които помним и обичаме!На бабите и дядовците ни,на бащите и майките ни!Да забравим миналото е равносилно да забравим тях!Да зачеркнем животът им,трудът им,постиженията и мечтите им!Нима е възможно,нали сред тези мечти и постижения сме и самите ние!      Нашият живот,делата ни,постиженията ни ще бъдат историята на нашите деца и внуци!                  Не ни се иска да ни забравят,нали!
  Историята за всеки един човек,за всяка една нация е изключително важна,независимо дали е повод за гордост или за срам!Тя е поука и мъдрост!Без нея не бихме могли да обясним милиони неща–какво означава знамето ни,гербът ни,защо войните са ужасни,какво е фашизъм или расизъм,защо има паметници и на кого са.....Без историята ние сме в безпътица и гъста мъгла,която граничи с умствена слепота.Да живееш ден за ден обсебен от елементарни битовизми,без да забелязваш,че паметникът на Освободителите е надраскан с немски хвастики е снобско.Да премълчиш виждайки как някои си изтръгват безплатни,готово вкоренени бегонии от градинката пред паметникът на Ботев е конформизъм.И още и още!Безмислено е да удължавам излишно статията си!Всичко е пред очите на всички всеки ден!                    Следното обобщава всичко!
  Щом една Държава,като Германия е в състояние да превърне в паметници и туристически обекти концлагерите си,които се посещават от милиони туристи ежегодно,тогава какво можем ние?Правим ли го или засипваме с бетон историята си за да не бъде отмъкната и продадена,а да бъде забравена?Правим ли го или сме безмълвни пред кражбите и разрухата на музеите ни,паметниците ни,някои от които са направо заличени,като експозиции и като сгради.
  Когато се научим да пазим,ценим и предаваме историята си,тогава и само тогава ще сме в състояние да възпитаме наследниците си,като българи,каквито сме!Докато все още я има Бълагария!

  Снимките са личен архив и говорят сами по себе си!