Баща

                                                     
  Една ръка подадена в подкрепа
  преди толкова години!
  Една ръка нагрята до червено
  сред заварки и искри!
  Една ръка работеща безспирно
  за вашите спокойни дни!
  Една ръка,която рядко пише,
  но говори със дела!
  Една ръка,която рядко милва,
  но винаги е зад гърба!
  Една ръка стискаща волана
  по пътя дълъг към дома!
  Една ръка поостаряла
  с белези дълбоки от борби!
  Една ръка желязна,
  която всички ни крепи!
  Една ръка държаща ръкохватка нажежена
  сред мисли и искри!
  Зад таз ръка и туй желязо изковано
  се крие лава разтопена и мечти!
  Един човек,един баща
  заклрилял ни от хиляди беди!

Гергьовден

                                                       ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!
                                          БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И СЪС СИЛЕН ДУХ!
          ДА ВИ Е ПЪЛНА СОФРАТА С БЛАГА И ДУШАТА С ЛЮБОВ И СВОБОДА!

 Подготовката за личен ден,като Гергьовден,започва още от 1май,когато е Еремия.Тогава се прави последното ритуално изпъждане на змиите от къщите и дворовете.
  Разбира се върховният магичен ден е шестият ден от май.Наречен е на Свети Георги Победоносец.Още на 20 год. е правел успешна военна кариера,издигнат за военен трибун за показана храброст и доблест.Лично Диоклетиан го назначава на отговорна длъжност във войската и за член на държавният съвет.Но на поредният призив на императора да се засилят гоненията против християните Георги възразил.Вкарали го в затвора.Стегнали му краката в дървени пранги.Затиснали гърдите му с огромен камък и го оставили така цялата нощ.Но от това,че устоял, той само укрепил вярата си,че е прав и Бог е с него.
  Народът наричал преди този ден Зелен Георги!Още от вечерта децата донасяли от гората дъбови клонки и закичвали вратите на къщи,обори,хамбари,плевни,кочини,курници и пещи.Момите набирали цветя да сплетат венци за агнетата,които ще се колят за курбан.Възрастните жени месели обредни хлябове,а най-големият кравай се наричал на Св.Георги.С него обикаляли овчарниците,оборите и го търкулвали на кръст пред овцете за здраве.
  За свещена жертве се колело във всяка къща първото обагнило се агне.

  На този ден овцете се прибирали по пладне от паша за да бъдат издоени от млада булка,като се започвало от овцата,чието агне е свещената жертва.Възрастните жени разнасяли по къщите от това мляко надробено с хляб на попара за да си вкуси всеки от него по лъжичка за„Бог да прости„.Слетобедът се връзвали навсякъде люлки за моми и момци да се налюлеят на воля за да им върви през годината.
   Вечерта се подреждала трапезата и освен агнешко се поднасяли и пресен лук и чесън,салати,пиле,хляб и вино.По време на храненето не бива да се строши нито един кокал,а после те се изхвърлят в реката.
                                                ЧЕСТИТ ИМЕН  ДЕН И НАЗДРАВЕ ЗА ЗДРАВЕ!

Lirio de los valles–Момина сълза

 От дълбока древност много народи почитат това удивително растение,разказвали легенди за него и го наричали най-съвършеното творение на природата.
  Според древните легенди,нежните цветове на момината сълза са сълзите на девойка,която очаква своят любим да се върне от далечен поход.Това са и миниатюрните фенерчета на горските джуджета!Това са и бисерите на сребърният щастлив смях на русалката Мавка,разнесъл се в пролетната гора,когато тя за първи път открила радоста на любовта.
  Германците вярвали,че Бялата Дева с букет от м.с. ,която им се яви в лунна нощ,непремено ще им покаже местоположението на скрито съкровище.
  При толкова много пищно цъфтящи цветя именно м.с.  била цветето на „богинята на изгряващото слънце “за древните германци и скандинавци.Когато в нейна чест устройвали празници,всичко наоколо украсявали с безбройни букетчета от м.с.Момци и девойки се събирали на края на селото,разпалвали огньове и танцували,докато цветята в ръцете им не увяхнат.Тогава ги хвърляли в огъня,принасяйки ги в жертва на богинята.
  В други легенди се разказва,че белите цветчета са израсли от перличките на гердана на Снежанка.Със сигурност обаче м.с. са най- уважавани във Франция. От 17век. французите отбелязват празника на м.с. всяка година в първата неделя на м.май.Младите отивали в гората за м.с.После с тях украсявали стаите,прозорците,закичвали букетчета върху дрехите си ,а след това започвали пиршества и танци.Юношите поканвали девойките на танц и им подавали букетче м.с.Ако девойката приеме поканата,тя подарява на младежът своето букетче и понякога този скромен подарък ги събира  за цял живот.Давайки съгласието си за брак,момичето се закичвало с подареното му букетче м.с. от любимият.От този момент се смятало,че двамата са сгодени.Ако отклонява предложението му  тя хвърля букетчето на земята.Да хвърлиш стрък от нежното цвете под краката си,означавало,че показваш неуважение.

 За северноамериканските индианци, живеещи на територията на днешният щат Масачузетс м.с. е свещено цвете.В западното полукълбо м.с. расте само в този щат.Учените предполагат,че цветето е попаднало там от Европа и кой- знае защо не се е разпространило никъде другаде.Сега м.с. е един от трите символа на Масачузетс,а  другите са брястът и чайката.
  През вековете от растението се заинтересували и лечителите.Приготвяли различни отвари и лекарства.Дори за известно време м.с. е била емблема на докторите по медицина.В някои старинни портрети Николай Коперник е изобразен  с букетче м.с.,поднесено му в знак на лекарски заслуги,защото великият астроном е бил и прекрасен лечител.

  Една староруска легенда разказва,че м.с. са израсли от сълзите на водната княкиня Волхова,която пламенно обикнала храбрият гуслар Садко.Когато тя научила за горещата любов на Садко към Любовта,излязла на брега за да послуша за последен път чудесните песни на своят любим.Напразно обаче го търсила по брега!Дълго блуждаела по поля,блата и гори,вслушвайки се в звуците на ноща.И ето сред стройните брези Волхова забелязала два силуета на лунната светлина.Това бил Садко,а до него била Любовта.Безмълвна,с наранено сърце,гордата красавица се обърнала и съсипана от любовна мъка,тръгнала за да се скрие в своето бездънно и студено царство.
  Само Луната видяла,как от прекрасните и сини очи се ронели бисерни сълзи.Те падали в меката трева,превръщайки се в бели цветя.
  Така се появила м.с.-символ на красотата,любовта и болката в чистото,горещо моминско сърце!