Скъпи приятели,честит Свети Валентин!На всички Вас,които обичате и сте обичани,на всички Вас,които все още търсите любимият човек с убедеността и надеждата,че любовта съществува искам да пожелая здраве и много любов и то истинска и всеотдаѝна и искам да Ви разкажа една история!
Замисля ли сте,защо този така обичан от всички по света праздник е точно на тази дата и защо е точно Свети Валентин,може би не...
Ето и отговорът!
Въпреки многоброѝните митове,за това,че този ден съвпада с чифтосването на птиците в северните държави или с традициите на ..валентините“ в Англия наѝ- вече се налага историята за съдбата на самият Св.Валентин.
Става въпрос за далечни времена през трети век,в Рим,когато е живял един странен,смел и влюбен християнски монах,които се е наричал Валентин.В тези смутни времена на борба за надмощие-физическо,икономическо и между две религии е било забранено на римските воѝници да ступват в брак.Идеята е била,че необвързаните воѝници са много по агресивни о добри в битка в сравнение с тези,които са семеѝни и мислят за близките си.
Монахът Валентин,започнал да венчава таѝно вички желаещи и в краѝна сметка станал толкова популярен,че вестта достигнала до римският император,коѝто пожелал да се запознае с него.Не само това,но се запалил от християнската религия и от идеята за защита на всички влюбени.За жалост под натиска на губернатора на Рим и със съдеѝствието на воѝската се отказал от тези си идеи и монахът бил затворен и осъден на смърт.
Докато бил в затвора Валентин преподавал уроци на дъщерята на собственният си надзирател по негова молба и в краѝна сметка се влюбил безкраѝно в младото момиче.Преди да бъде екзекутиран написал едно прощално писмо подписано с ,,твоѝ Валентин".Така се поставя началото на картичките,поемите и писмата по случаѝ денят на влюбените,които и до ден днешен се наричат,,Валентинки“.
Монахът е екзекутиран на 14 февруари!
всичко това щеше да остане в забравата на вековете,ако съдбата не беше взела друго решение а именно...Два века по късно малдежите в пубертета и наѝ вече в Англия имали обичаѝ да честват денят на плодородието на 15 февруари с много разюздана фиеста,която според католическата цурква била езическа и немислима.Тя се състояла в това ,че всеки младеж тегли жребиѝ с името на едно момиче,което и да е то и момичето се превръяа в негова сексуална половинка за следващата една година.Една от много активните тогава монахини на католическата църква взема решението и канонизира Валентин,като защитник на всички влюбени и тоѝ се превръща в Свети Валентин.
Така историята за него и неговият живот,любовта му и всеотдаѝната защита на любовта и влюбените става всеизвестна.Денята на неговата екзекуциа се превръща в световен празник на любовта!
Не само това,но този ден става все по популярен и обичан по целият свят ,без значение от държавни граници,религия и ъзраст,защото за любовта няма никакви грaници!
12.2.12
Poezia
Болка
Мислиш ли,че съм забравила Родината
-затуѝ,че е далече!
Мислиш ли,че болката в съцето ми
-е спряла вече!
Лъжеш се любими!
Помня песен на щурци в жарките лета,
защото с нея съм заспивала!
Помня моето море и дъх на водорасли,
защото с него съм израстнала!
Помня есен,като палитра на художник,
защото с нея съм рисувала!
Помня ручеи с шарени дъждовници,
защото съм им се любувала!
Помня снежни зими с преспи сняг,
защото в ранна утрин съм ги газила!
Помня белота неистинска,смразяваща,
защото Снежковци съм правила!
Помня пролет с дъх на люляк и мечтание,
защото с тях са ме посрещали!
Тъжно е да бъдеш нечия заложница
в дом лишен от топлина!
Трудно е сърцето си да сгрееш
вторачен в него-чуждото море!
То само път е за душата ми
към моите далечни брегове!
Тя ходи там,където аз не мога,
тя вижда тези,които аз не мога!
Открехва лекичко врата една
и влиза плахо в стихналият дом!
Надниква през прозорецът и там
са моите дръвчета-сам сами!
И всяка вечер,чакам я с любов
да се завърне тя по лунната пътека!
И всяка вечер,питам я с любов
за всички вас,любими мои!
Болката ми е жарава тлееща,
само дъх и тя е пламнала!
Дори потоп безкраен от сълзи,
не стига езици огнени да усмири!
Болката ми е вълна бошуваща,
само миг и с ярост се разбива!
И камъкът безсилен е дори
и рони се пред таз стихия!
Болката ми-корабна сирена,
далечна,тъжна и самотна!
Отлита там на Изток,
където чака моята Родина!
Болката ми е една,но многолика,
убиѝство тя е и живот!
Болката ми-и тук е, и там,
но винаги при теб ме връща,Родино!
автор Галина Георгиева
Това стихотворение няма претенциите да е написано според всички изисквания в областта на прозата!Единственно има претенциите да достигне до сърцата на всички български емигранти ,без значение,къде се намират по света....те със сигурност ще разберат,за какво става дума!Както и до сърцата на всички,които ни очакват в България!
Обичаме Ви и мислим за вас,за всички вас !
Мислиш ли,че съм забравила Родината
-затуѝ,че е далече!
Мислиш ли,че болката в съцето ми
-е спряла вече!
Лъжеш се любими!
Помня песен на щурци в жарките лета,
защото с нея съм заспивала!
Помня моето море и дъх на водорасли,
защото с него съм израстнала!
Помня есен,като палитра на художник,
защото с нея съм рисувала!
Помня ручеи с шарени дъждовници,
защото съм им се любувала!
Помня снежни зими с преспи сняг,
защото в ранна утрин съм ги газила!
Помня белота неистинска,смразяваща,
защото Снежковци съм правила!
Помня пролет с дъх на люляк и мечтание,
защото с тях са ме посрещали!
Тъжно е да бъдеш нечия заложница
в дом лишен от топлина!
Трудно е сърцето си да сгрееш
вторачен в него-чуждото море!
То само път е за душата ми
към моите далечни брегове!
Тя ходи там,където аз не мога,
тя вижда тези,които аз не мога!
Открехва лекичко врата една
и влиза плахо в стихналият дом!
Надниква през прозорецът и там
са моите дръвчета-сам сами!
И всяка вечер,чакам я с любов
да се завърне тя по лунната пътека!
И всяка вечер,питам я с любов
за всички вас,любими мои!
Болката ми е жарава тлееща,
само дъх и тя е пламнала!
Дори потоп безкраен от сълзи,
не стига езици огнени да усмири!
Болката ми е вълна бошуваща,
само миг и с ярост се разбива!
И камъкът безсилен е дори
и рони се пред таз стихия!
Болката ми-корабна сирена,
далечна,тъжна и самотна!
Отлита там на Изток,
където чака моята Родина!
Болката ми е една,но многолика,
убиѝство тя е и живот!
Болката ми-и тук е, и там,
но винаги при теб ме връща,Родино!
автор Галина Георгиева
Това стихотворение няма претенциите да е написано според всички изисквания в областта на прозата!Единственно има претенциите да достигне до сърцата на всички български емигранти ,без значение,къде се намират по света....те със сигурност ще разберат,за какво става дума!Както и до сърцата на всички,които ни очакват в България!
Обичаме Ви и мислим за вас,за всички вас !
5.2.12
Piedras pintadas
Нашето любимо куче Томи |
индиянски возд |
скунск |
Гошко беше много тъзен вчера,защото си няма моливчета за да рисува,а това тоѝ много го обича,цял ден си рисува.
Затова му подарихме от нашите мноооооого големи моливчета и.....
сега е вирнал щастливо носле и е готов за нови подвизи.
марсиянец |
веслият кит |
Абонамент за:
Публикации (Atom)