12.2.12

San Valentin

   Скъпи приятели,честит Свети Валентин!На всички Вас,които обичате и сте обичани,на всички Вас,които все още търсите любимият човек с убедеността и надеждата,че любовта съществува искам да пожелая здраве и много любов и то истинска и всеотдаѝна и искам да Ви разкажа една история!
  Замисля ли сте,защо този така обичан от всички по света праздник е точно на тази дата и защо е точно Свети Валентин,може би не...
   Ето и отговорът!
   Въпреки многоброѝните митове,за това,че този ден съвпада с чифтосването на птиците в северните държави или с традициите на ..валентините“ в Англия наѝ- вече се налага историята за съдбата на самият Св.Валентин.
  Става въпрос за далечни времена през трети век,в Рим,когато е живял един странен,смел и влюбен християнски монах,които се е наричал Валентин.В тези смутни времена на борба за надмощие-физическо,икономическо и между две религии е било забранено на римските воѝници да ступват в брак.Идеята е била,че необвързаните воѝници са много по агресивни о добри в битка в сравнение с тези,които са семеѝни и мислят за близките си.
  Монахът Валентин,започнал да венчава таѝно вички желаещи и в краѝна сметка станал толкова популярен,че вестта достигнала до римският император,коѝто пожелал да се запознае с него.Не само това,но се запалил от християнската религия и от идеята за защита на всички влюбени.За жалост под натиска на губернатора на Рим и със съдеѝствието на воѝската се отказал от тези си идеи и монахът бил затворен и осъден на смърт.
  Докато бил в затвора Валентин преподавал уроци на дъщерята на собственният си надзирател по негова молба и в краѝна сметка се влюбил безкраѝно в младото момиче.Преди да бъде екзекутиран написал едно прощално писмо подписано с ,,твоѝ Валентин".Така се поставя началото на картичките,поемите и писмата по случаѝ денят на влюбените,които и до ден днешен се наричат,,Валентинки“.
  Монахът е екзекутиран на 14 февруари!
  всичко това щеше да остане в забравата на вековете,ако съдбата не беше взела друго решение а именно...Два века по късно малдежите в пубертета и наѝ вече в Англия имали обичаѝ да честват денят на плодородието на 15 февруари с много разюздана фиеста,която според католическата цурква била езическа и немислима.Тя се състояла в това ,че всеки младеж тегли жребиѝ с името на едно момиче,което и да е то и момичето се превръяа в негова сексуална половинка за следващата една година.Една от много активните тогава монахини на католическата църква взема решението и канонизира Валентин,като защитник на всички влюбени и тоѝ се превръща в Свети Валентин.
   Така историята за него и неговият живот,любовта му и всеотдаѝната защита на любовта и влюбените става всеизвестна.Денята на неговата екзекуциа се превръща в световен празник на любовта!

   Не само това,но този ден става все по популярен и обичан по целият свят ,без значение от държавни граници,религия и ъзраст,защото за любовта няма никакви грaници!

Poezia

                                                    Болка
Мислиш ли,че съм забравила Родината
-затуѝ,че е далече!
Мислиш ли,че болката в съцето ми
-е спряла вече!
Лъжеш се любими!
Помня песен на щурци в жарките лета,
защото с нея съм заспивала!
Помня моето море и дъх на водорасли,
защото с него съм израстнала!
Помня есен,като палитра на художник,
защото с нея съм рисувала!
Помня ручеи с шарени дъждовници,
защото съм им се любувала!
Помня снежни зими с преспи сняг,
защото в ранна утрин съм ги газила!
Помня белота неистинска,смразяваща,
защото Снежковци съм правила!
Помня пролет с дъх на люляк и мечтание,
защото с тях са ме посрещали!
Тъжно е да бъдеш нечия заложница
в дом лишен от топлина!
Трудно е сърцето си да сгрееш
вторачен в него-чуждото море!
То само път е за душата ми
към моите далечни брегове!
Тя ходи там,където аз не мога,
тя вижда тези,които аз не мога!
Открехва лекичко врата една
и влиза плахо в стихналият дом!
Надниква през прозорецът и там
са моите дръвчета-сам сами!
И всяка вечер,чакам я с любов
да се завърне тя по лунната пътека!
И всяка вечер,питам я с любов
за всички вас,любими мои!
Болката ми е жарава тлееща,
само дъх и тя е пламнала!
Дори потоп безкраен от сълзи,
не стига езици огнени да усмири!
Болката ми е вълна бошуваща,
само миг и с ярост се разбива!
И камъкът безсилен е дори
и рони се пред таз стихия!
Болката ми-корабна сирена,
далечна,тъжна и самотна!
Отлита там на Изток,
където чака моята Родина!
Болката ми е една,но многолика,
убиѝство тя е и живот!
Болката ми-и тук е, и там,
но винаги при теб ме връща,Родино!

                                           
                                                     автор Галина Георгиева
       


  Това стихотворение няма претенциите да е написано според всички изисквания в областта на прозата!Единственно има претенциите да достигне до сърцата на всички български емигранти ,без значение,къде се намират по света....те със сигурност ще разберат,за какво става дума!Както и до сърцата на всички,които ни очакват в България!
Обичаме Ви и мислим за вас,за всички вас !

5.2.12

Imanes










Piedras pintadas

Нашето любимо куче Томи



индиянски возд

скунск










   Гошко беше много тъзен вчера,защото си няма моливчета за да рисува,а това тоѝ много го обича,цял ден си рисува.
    Затова му подарихме от нашите мноооооого големи моливчета и.....
  сега е вирнал щастливо носле и е готов за нови подвизи.

марсиянец




веслият кит